За мен всичко е въпрос на търпение и умение да се признават собствените грешки. Забелязала съм, че хората, когато започнат да усещат, че не могат да спечелят даден спор, започват да повишават тон, в опит да се защитят. Ако и двете страни са сигурни в себе си, то спор реално няма да има, а ще има просто една дискусия. Трябва да се осъзнае, че виковете и крясъците не са довод. Когато осъзнае човек, че губи даден спор, най-добре да признае собствената си грешка или пропуск пред себе си и другия. Никой не обича да се признава за победен, но понякога е по-добре така, отколкото човек да проявява глупав и ненужен инат.
Ние нямаме "формула", защото не ни и трябва. Разговаряме, правим компромиси, когато е нужно и това е.