Липсва ми когато не сме се виждали дълго време. Липсва когато имам нужда да споделя не просто с Някой, а с Него. Липсва в хубавите ми моменти, когато ми се иска да е там, а по някаква независеща причина от нас, го няма.
В повече ми е като почне да ми дава тон какво да правя. Почне ли да ми дава акъл прекалено много се изнасям. Но по никакъв начин не ме задушава. Малко ми рови в личните разговори, но отдаааавна съм го приела, даже ми е по-добре, дори и задушаващо.
Нямам такъв случай все още. Беден брой връзки, първите няколко все с идиоти.
Нужно ми е само да пита как съм. Ако той е имал някакъв проблем задължително помагам с каквото мога и питам кво се е случило след това. Искам само това в замяна. Заинтересованост. Грижа.
Не искам от него да ми звъни по 100 пъти на ден.
Факт, и доста се нервирах преди и му го показвах. Сега гледам да съм по-либерална и се примирявам, че щом момчето иска в даден момент да прекара повече време с еди-си-кой, значи трябва да му уважа решението. По-нататък с лихвите.
ООО, грижа, милион жертви, всякакви неща. Много от времето, което трябва да оползотворя за нещо друго, принципно прекарвам с него.
Не е сладко. От началото на връзката ни сме се чували макс три пъти на ден. Никога не съм го разбирала тва. Тотал щета досада.
Според мен, да. Поне аз очаквам поне почти колкото аз давам, иначе го смятам за нечестно, оттам се нервирам и вървя на инат.
Сърдя се само и единствено, когато не си разпределя времето като хората. Изключително много откачам когато не сме виждали от повечко време и въпреки всичко той не се съобразява с мен, а със себе си или някой друг. Независимо нарочно или не. Но тва ми е достатъчно да не говоря с дни. ))