Чувствата наделяха над обидата

[sisi002]

Първо ще ви помоля да няма упреци и обиди, защото няма как да върна времето назад и да променя нещата.Момиче съм, на 16години.Обикнах човек, който не познавах, не обикнах външноста му, а представата за него, която се луташе в главата ми.Научих се на много, а именно да бъда смела и да преследвам това което искам да притежавам-запознах се с него, разказах му за чувствата си, той прие всичко много положително, започнахме да си гооврим, да се усмихваме един на друг.В един момент дойде и се разбрахме, че ще излезем, но така и не се стигна до такава среща. да спомена на 18 години е.Видях, че вече е обвързан във фейсбук и адски се разочаровах, попитах го, а той грубо ми каза да престана да се занимавам с него.Приех го, бях решена да го оставя, не бях заслужила с нищо такова отношение.След малко ми писа момичето (така наречената му приятелка), започна да ми обяснява как е единствена, как няма повод за сравнение между мен и нея, как едва ли не съм отрепка, реших да запазя и последната капчица от останалата ми гордост и и отговорих, че няма повод за притеснение и, че не смятам вече да контактувам с него.Така и направих, бях толкова обидена, можех да понеса това, че иска да го оставя, но не и факта, че е стигнал до там да я моли да ми пише, с незнаино какви груби думи си е послужил за да я подтикне да ми пише.А тя толкова самонадеяна, смъкна самочувствието ми на 0..мина време макар и изпитвайки чувства към него, преодолях всичко и реших да се обвържа с човек, с който нямахме никакви чувства.. както и сами подразбирате нищо не се получи, след 3 седмици се разделихме,няколко дни след това и той се беше разделил с нея.. от тогава погледа му към мен се промени ОТНОВО.Гледа ме когато съм някъде в далечината около него, но когато се приближа - не смее да ме погледне, когато минавам навежда глава и поглежда по тъжен начин, сякаш всичко е било грешка, сякаш има срам, страх да ме погледне в очите..когато ме види физиономията му се променя Гледайки го в очите, макар и той да не смее да поглежда в мен, забравям всичко което ми причини и толкова ме обиди, на преден план излзиат само чувствата, за които съм готова да продължа и да се боря, да изгубя отново достйнството си.. Въпорсът е друг, както казха той не смее да ме погледне, дали от това, че е разбрал грешката си или от това, че съм му неприятна ..не знам, но просто искам да разбера дали съжалява и ако съжалява дали евентуално тоново ще можем да изградим нещо, да му покажа по някакаъв начин с действия, че той значи нещо за мен и по този начин да го подтикне ако наистина съжалява да направи нещо..