Ето я и моята история

[oburkanata_32]

Много съм объркана и наранена това чуствам.На 16 съм ,но се влюбих явно и то много защото не спирам да мисля за него ,да се притеснявам като луда когато е край мен да ме наранява държанието му например когато се прави че ме няма.
С него сме в един клас от тази година.Всичко стана на бързо благодарение на него забравих за предишния си чиято раздяла свърши зле.За мен той беше различен от останалите ,но детинското му поведение започна да ме дразни.Когато сме в клас погледите ни са се засичали много пъти и най-вече тази седмица когато ме вдигнаха на дъската.Гледаме толкова сладко ,че и аз не разбрах как и кога се влюбих.В началото нямаше уж нищо говорили сме доста пъти и всеки път ме слуша внимателно всичко ,което казвам както и когато сме в час и говоря също ме гледа и слуша.Но днес когато го видях на улицата отново сам и нали вървяхме и си говорихме и изведнъж той ми каза да спрем до там да не вървим повече заедно защото хората щели да си помислят ,че нещо става между нас.И го питам значи те интересува какво казват другите ,а той ме каза ами да.Прозвуча тъпо аз му казах ами на мен пък не ми пука и си тръгнах.Много ми е гадно и тъпо да се карам и да споря с него....и аз не знам вече какво да правя трябва да го забравя но не мога.... още го искам и искам да се боря за него въпреки ,че не трябва

[Amore-Mio*]

Не можеш да го накараш да прави нещо, което явно не желае.
Както и не можеш да го откажеш от това да не му пука за другите.
Поддържаш си приятелските отношения с него, защото сте от един клас и се опитваш да преодолееш тия симпатии, които бушуват в теб.

[bossbgm]

Ей филм.