Хмм доста противоречиви мнения, донякъде и двете съм склонна да подкрепя, тъй като то хем си расте вътре в теб, хем пък е породено от нещо странично, но логиката ми повече клони към версия 2, тъй като ако не бяхме способни да мислим, нямаше да развием и и открием изобщо чувството, дори и то да е било вътре.
Не можеш да победиш нещо, като му се отдадеш напълно. Не става като по филмите, твърде многото употреба, най-накрая да цъфнеш на другата сутрин нов човек. Тва си беше чиста и проста пародия, DoctorSatan666.
Още - не съм религиозна, не вярвам в съществуването на невидими хора. Християнка съм, но не съм вярваща.