За апатията

[DoctorSatan666]

Защо изпитването на негативни емоции да е табуизирано от обществото? Това си е почти рефлекс на организма. Винаги ще трябват усилия да го потиснеш. Освен ако не убедиш сам себе си, че преживяването не е негативно.

С други думи, не виждам проблем човек да се стреми да е щастлив винаги. Просто можеш да се научиш да не гледаш на някои "лоши неща" като на проблеми и да спрат да те разстройват. Но все пак да си преследваш щастието.

Изпитването на негативни емоции е табуизирано в обществото, защото е табуизирано и от всеки един човек. Емоционалното възприемане на света обаче е крайно ограничено. Понеже емоцията няма нищо общо с външния свят, тя е само реакция и като такава зависи изцяло от човека. Емоционалните хора обаче не осъзнават това и отдават своята негативност на външния свят понеже така е по лесно. "Борбата с негативното" пък поражда търсенето на позитивни стимули отвън, които да компенсират "негативното". В тази връзка са и всички сугестии за "търсене на щастие". Щастие търсят именно тези, на които то не им достига, затова и го желаят толкова силно. Достигането на щастието обаче не е възможно, понеже самото щастие е само илюзия, а истинска е само нуждата от него. Затова са и всички игри на "гонене на щастие"... Въпросът е в това да се държи винаги един имагинерен образ, който някой си нарекъл "щастие", та да може постоянно да си играе на "търсене"-то му. Търсенето на миражи във външния свят е следствие от вътрешно неединство, което поражда постоянната нужда от някакви външни стимули, които да "запълнят празнината". Оттук произлизат и всички стремежи, мечти, търсения, желания за придобиване на нещо и т.н. Но решаването на този "проблем" не е чрез измислени образи на щастие или материални придобивки - решението е чрез премахване на самата нужда, а това се постига само чрез вътрешно единство.