Не съм напълно наясно какъв по-точно да бъда избора ми, защото за пореден път ще бъде "по-малкото зле", вместо това, което съвпада с вижданията ми за по-добро бъдеще, ама и на практика, защото празни думи слушам цял живот. Колебая се дали да гласувам "по съвест", доколкото е възможно или да гласувам за имащите някакъв шанс противници на тези, за които не искам да видя.
Знам за кого няма да гласувам. Знам къде се коренят проблемите на българите (въпреки че много от тях не ги осъзнават). Знам какво искам да се промени.
Но предвид цялостната ситуация, манталитет и интелект на средностатистическия българин (особено на младия)... всичко ми изглежда прекалено утопично.
Утопия, която се превръща в апатия...и егоизъм.