Караниците?

[druzilla]

Колко често се карате с половинката си?За какво?Колко дълго продължават споровете ви?Как стигате до консенсус?
Питам ви всичко това,защото с моя приятел сме заедно от 6 месеца и през последните 2 се караме непрекъснато за щяло и нещяло.Обичам го ужасно много,смятам,че и той ме обича,но някак нещата не се получават.Понякога споровете продължават с дни и е ужасно мъчително,плача постоянно...И се чудя дали някога това ще спре и има ли смисъл да останем заедно?

[Chacho]

С никого не се карам прекалено дълго. Умея донякъде да признавам, че не съм прав. Умея да споря с причина. Умея да разговарям. Умея да контролирам емоциите си. Дали ще е жената до мен или съседът от долния етаж, говорим ясно и конкретно и си решаваме проблема кротко, без отлагания.

Проблемът с караниците на повечето ви е, че ви е засегнато егото, разстроени сте или ви разяжда ядът. И не можете да свържете две нормални приказки, защото не разпознавате и не дефинирате проблема. Караниците трябва да са крайна мярка, а не ежедневие. Ама то трябва и да разбираш човека отсреща, което също често не ви се отдава.

[xXxPETYAxXx]

Нашето не бих го нарекла дори караници. Просто понякога аз повишавам тон за някои изнервящи ме действия. Ама това е съвсем моментно викане за глупости.
Не знам що за спор продължава с дни. Ако е нещо наистина сериозно може да преосмислиш връзката си, но ако е нещо глупаво, трябва да преосмислиш поведението си(или той неговото) и да не се вкопчва/ш в маловажни неща.

[ludata90]

За година и 3 месеца откакто съм с приятеля си сме се карали 2 пъти, като не е било нищо сериозно.

[ShtrudeL]

Проблемът с караниците на повечето ви е, че ви е засегнато егото, разстроени сте или ви разяжда ядът. И не можете да свържете две нормални приказки, защото не разпознавате и не дефинирате проблема. Караниците трябва да са крайна мярка, а не ежедневие. Ама то трябва и да разбираш човека отсреща, което също често не ви се отдава.

мхм..

[Stray]

Да се караш с половинката си прекалено много е също толкова лошо, колкото да не го правиш изобщо. Кой от двамата най-често подклажда караницата? Опиши как протича един ваш спор.

[fenkaaa]

Често се караме за глупости от ежедневието,може да се караме и да си викаме с часове,имало е милиони такива случаи,в които се скарваме,не си говорим 2 часа (в същото време сме в една и съща стая) и след изминалите часове пак продължаваме да се караме за същото нещо,накрая ни омръзва (явно),защото все някой от двамата ще завърже глупава тема,страстите ще се успокоят и така.. започваме да си говорим нормално и вече не сме сърдити

[girlwithblueeyes]

Страшно много се кареме дори си крещим но ужасно много се обичаме . Счупини мебели,рев от моя страна и след 5 минути се целуваме все едно нищо не е било . Караме се за много неща сериозни или несериозни и най-влошото е, че вместо единят да излезе от стаята се следим и заяждаме взаимно . Сякаш ни е като адреналин да се скараме и после да се сдобрим много страстно . Сериозна караница сме имали само 1 път но тогава нещата бяха сложни ,много сложни и не си говорихме цял ден .

[Chacho]

^Не разбирам хора като теб, честно.

[girlwithblueeyes]

^Не разбирам хора като теб, честно.

Въх като мен ли ? Ако да защо?

[Chacho]

Ми просто не разбирам как можете да се разфучите и после да го оставите, сякаш не е било нищо. Някак си винаги съм бил с представата, че да върви комуникацията между двама души, трябва да умеят да си сдържат нервите. Иначе не могат да говорят сериозно.

[girlwithblueeyes]

Ами и аз дори не знам но в повечето пъти така се получава . Както казах имали сем една сериозна караница и тя траеше цял ден . Попринцип от двамата аз съм по нервната ,и си признавам че понякога се заяждам и го чопля и той покрай мене почва .

[anonymous708973]

Проблемът с караниците на повечето ви е, че ви е засегнато егото, разстроени сте или ви разяжда ядът. И не можете да свържете две нормални приказки, защото не разпознавате и не дефинирате проблема. Караниците трябва да са крайна мярка, а не ежедневие. Ама то трябва и да разбираш човека отсреща, което също често не ви се отдава.

Много правилно.
Засегнатото его е опасна работа. А често караниците започват от това, че единият мисли, че другият не му отделя достатъчно време, минават през 75124295 други теми и се стига до нещо коренно различно от сорта на "ти винаги ревнуваш"/"не харесваш приятелите ми".
Важното е нещата да се казват своевременно. Ако нещо те дразни сега, то си казваш веднага и въпросът се изчиства, защото иначе емоцията се натрупва и избива в неподходящ момент. Това е урок, който лично аз все още усвоявам.
И доброто старо поставяне на мястото на другия. Просто е смешно и нечестно да се сърдиш на партньора си за нещо, което ти самия правиш. Ако не ти харесва неуважителното (според теб, разбира се) отношение, вероятно е добра идея да спреш да се сопкаш за щяло и нещяло, защото това е същото.
Преиграването също е неразбираемо и чест повод за скандали. Единият се чувства обиден от нещо, другият просто не може и - по-страшното - не желае да го разбере, казва нещо от сорта на "кво се цупиш за глупости", засегнатият подпалва и т.н. Далеч по-мъдро е да кажеш "извинявай, не знаех, че съм те засегнал/а, обясни ми защо". Хубави съвети си давам, ама колко пъти сама не съм се слушала...

Авторке, вероятно всяка връзка има периоди на скандали и периоди на идеално разбирателство. Спокойно, ще премине. Опитайте се да не се заяждате, правете повечко неща заедно, които ви обвързват с приятна емоция.

Една от причините за караниците с половинката е моето "неуважително" (?!?) отношение. Ако съм му махнала с ръка в стил "мълчи, че говоря по телефона" (докато наистина говоря по телефона) се започва едно "ти няма да се държиш така с мен, бла-бла", става голям проблем, а в същото време той е същият - просто проявлението не е жест с ръка, ами нещо друго.

Един от големите ни скандали беше лятото, когато на мен ми беше писнало да стоим само вкъщи, на него все не му се излизаше, защото било жега и не знам си кво и общо взето, всичко, което правехме, беше да стоим вкъщи и да гледаме филми. Беше ми писнало, насъбирах си го много време в себе си, излях му го на главата и му казах, че ме е страх, че може да сме си омръзнали и да нямаме желанието да предприемем нещо заедно. Той имА неблагоразумието да ми каже "еми, ако сме си омръзнали, омръзнали сме си, какво да направим", при което аз бях ЕЙ ТАКА, врътнах се, заминах си вкъщи, ред сълзи, ред сополи... голяма драма. Чак на следващия ден мъжо се сети да отбележи "еее, стига де, миличко, толкова неща сме правили заедно, все ще измислим нещо", което ако го беше казала в момента, в който аз реагирах остро, щеше да спаси много положението. Което ни води до следващото:

Друга причина, която аз отчитам, е, че той може да ужасно недосетлив и грам да не се съобрази с моите желания. Наскоро имахме един такъв скандал, примесен с "ама какво се цупиш за глупости, какво съм направил" и "ама аз не разбирам какъв ти е проблемът" след като аз буквално 10 минути съм обяснявала като на дете защо се чувствам наранена. Е, избеснях, само че вместо да креща, стоях и плачех от безсилие и ярост.
Същата причина (неразбиране и преувеличаване от чуждата камбанария) имахме и наскоро, когато стана суперголяма разправия до 3 през нощта, защото аз съм го била прекъснала докато си е разказвал някаква история, пък той мразел (?!?!). И после се опитвах да му обясня, че "грижа се за гаджето/съпругата" е различно от "глезя гаджето/съпругата" (където "глезя" е изцяло в положителния смисъл) и че той определено не е от втория тип, той не разбира, аз се изнервям ииии да. Като цяло егото ми също си е бая големичко, помня като слон всяко кофти нещо, което ми е казвал по време на скандал, а него все на такива го избива. На него му пречи, че все аз съм се мислела за права, което е точно обратното (особено за определени области), но... нейсе.
Бая се разписах, дали някой ще сподели дали отстрани изглеждаме като двойка заяждащи се за глупости малоумници? :д

Заклевам се, ако бях мъж, досега да сме се сбили 10 пъти. Поне нещата щяха да се уточняват по-бързо.

[ShtrudeL]

помня като слон всяко кофти нещо, което ми е казвал по време на скандал

thaaaaaats right

И като цяло съм съгласна с поста ти.. :3

[kalpazanka]

Мда, Овните имат доста остър език и така целят, че се помни после не с години, ами с хилядолетия.
В ситуацията на пантерата съм /за протокола/.

[Chacho]

Мда, Овните имат доста остър език и така целят, че се помни после не с години, ами с хилядолетия.
В ситуацията на пантерата съм /за протокола/.

Имаме ние... трънки.

[LadyDi]

Мда, Овните имат доста остър език и така целят, че се помни после не с години, ами с хилядолетия.
В ситуацията на пантерата съм /за протокола/.

Бе, не знам за Овните, ама ти да видиш моя рибешки език как къса месо, ако ми настъпи някой опашката.
Не че нещо, ама съм заядлива, злопаметна и отмъстителна.
Понякога
В повечето случаи, гледам да не стигам до скандал, не за друго, ами що да си нарушавам собственото душевно равновесие? Викам, кряскам, пердаша... Ама и той ми е хванал цаката. Току ми разкаже някой виц точно когато най съм му набрала... И отидé коня у рЯката... Пък после не ми се занимава да се връщам към тия глупости.
При мен проблемът е, че възникне ли повод за скандал, почвам да си дробя всичко, за което се присетя.

[Chacho]

При мен проблемът е, че възникне ли повод за скандал, почвам да си дробя всичко, за което се присетя.

Е тва си е съществен проблем.

[LadyDi]

Е тва си е съществен проблем.

Знам. За това гледам да не стигам до скандали. Сама си развинтвам гайките иначе и не е добре.

P.S. Даже нямам нужда от спаринг партньор за спора Мога да си го водя и сама.

[Deadlock]

druzilla,
Ще спрете да се карате, ако се научите да изживявате неразбирателствата/различията/споровете си по друг начин. Това ще ви е много полезно като цяло в отношенията с хората. На първо място, не трябва да забравяте, че сте двойка и се обичате, а не врагове, които се надцакват. Разрешаването на конфликтите ви е всъщност нещо, което правите заедно в името на отношенията си и от тази гледна точка си е направо миличко. Бройте до 10, като ви се иска да кажете нещо грубо; говорете, вместо да мълчите или да си тръгвате; изслушвайте се с искрено желание да се разберете един друг, а не да откриете слаби точки за атака; по време на разговора си напомняйте с целувка и мила дума, че се обичате. Не трябва всяко неразбирателство да завършва с рев и поставяне на връзката под въпрос. Експериментирайте с нагласата, анализирайте какъв точно и конкретно е проблемът, въобще рационализирайте скандалите и ще намалее интензивността на емоциите.

/бтв, тъкмо чета за conflict management и ми е интересно да си анализирам конфликтите, че и отговорите в темата. :Д/

[Chacho]

Както казах наскоро в един чат, те ви тийна, упражнявайте си реториката, за да се не чудите навън кво да приказвате.

[Deadlock]

това е всъщност един от малкото смислени аргументи да пишеш във форум, на прима виста се сещам само за още един

[AliceSw]

Мда, Овните имат доста остър език и така целят, че се помни после не с години, ами с хилядолетия.

другите го помнят, овенът е забравил думите си на следващия ден


нямам навика да се карам с никого, ако мога да го избегна, няма да се случва никога...говоря си някакви неща, имам гадния навик да включвам в страничен разговор несъгласията и проблемите си/ни, което обаче изкарва някой хора от нерви, съм забелязала

лошото е обаче, че имам заядливи дни, в които на хората се казва всичко, което не харесвам...след последния такъв ни трябваха 2 седмици ограничено общуване, за да мине всичкото изприказвано...

[kalpazanka]

другите го помнят, овенът е забравил думите си на следващия ден

Той е забравил, но другият помни. И ако е като мен, отмъщава.

[anonymous708973]

Мда, Овните имат доста остър език и така целят, че се помни после не с години, ами с хилядолетия.
В ситуацията на пантерата съм /за протокола/.

О, моят не е овен, везни е. Моя партийка, тоест. Поне овен да беше, щях да го разбера донякъде.

Бтв, винаги е някво гъделичкащо егото, когато кажа/напиша нещо и след известно време стане нещо, което напълно потвърждава моята теория. За някои неща, разбира се, предпочитам да не съм права, но когато съм права... по някакъв извратен начин е готино.

ЛейдиДи, ако тръгне да ми разказва вицове, най-много да отнесе някоя чаша в негова посока

Даже нямам нужда от спаринг партньор за спора Мога да си го водя и сама.

Ние си отпразнувахме "годишнината" с едно сдърпване, което дори не беше очи в очи, но явно имам напредък, повлияна от умните съвети, които сама си дадох по-нагоре в темата :д : Запазих самообладание, не мрънках, не виках, не обвинявах.
Определено е по-малко натоварващо.

Калпазанке, как си отмъщаваш, бря? :д