С никого не се карам прекалено дълго. Умея донякъде да признавам, че не съм прав. Умея да споря с причина. Умея да разговарям. Умея да контролирам емоциите си. Дали ще е жената до мен или съседът от долния етаж, говорим ясно и конкретно и си решаваме проблема кротко, без отлагания.

Проблемът с караниците на повечето ви е, че ви е засегнато егото, разстроени сте или ви разяжда ядът. И не можете да свържете две нормални приказки, защото не разпознавате и не дефинирате проблема. Караниците трябва да са крайна мярка, а не ежедневие. Ама то трябва и да разбираш човека отсреща, което също често не ви се отдава.