Караниците?

[Chacho]

С никого не се карам прекалено дълго. Умея донякъде да признавам, че не съм прав. Умея да споря с причина. Умея да разговарям. Умея да контролирам емоциите си. Дали ще е жената до мен или съседът от долния етаж, говорим ясно и конкретно и си решаваме проблема кротко, без отлагания.

Проблемът с караниците на повечето ви е, че ви е засегнато егото, разстроени сте или ви разяжда ядът. И не можете да свържете две нормални приказки, защото не разпознавате и не дефинирате проблема. Караниците трябва да са крайна мярка, а не ежедневие. Ама то трябва и да разбираш човека отсреща, което също често не ви се отдава.

[ShtrudeL]

Проблемът с караниците на повечето ви е, че ви е засегнато егото, разстроени сте или ви разяжда ядът. И не можете да свържете две нормални приказки, защото не разпознавате и не дефинирате проблема. Караниците трябва да са крайна мярка, а не ежедневие. Ама то трябва и да разбираш човека отсреща, което също често не ви се отдава.

мхм..

[Stray]

Да се караш с половинката си прекалено много е също толкова лошо, колкото да не го правиш изобщо. Кой от двамата най-често подклажда караницата? Опиши как протича един ваш спор.

[anonymous708973]

Проблемът с караниците на повечето ви е, че ви е засегнато егото, разстроени сте или ви разяжда ядът. И не можете да свържете две нормални приказки, защото не разпознавате и не дефинирате проблема. Караниците трябва да са крайна мярка, а не ежедневие. Ама то трябва и да разбираш човека отсреща, което също често не ви се отдава.

Много правилно.
Засегнатото его е опасна работа. А често караниците започват от това, че единият мисли, че другият не му отделя достатъчно време, минават през 75124295 други теми и се стига до нещо коренно различно от сорта на "ти винаги ревнуваш"/"не харесваш приятелите ми".
Важното е нещата да се казват своевременно. Ако нещо те дразни сега, то си казваш веднага и въпросът се изчиства, защото иначе емоцията се натрупва и избива в неподходящ момент. Това е урок, който лично аз все още усвоявам.
И доброто старо поставяне на мястото на другия. Просто е смешно и нечестно да се сърдиш на партньора си за нещо, което ти самия правиш. Ако не ти харесва неуважителното (според теб, разбира се) отношение, вероятно е добра идея да спреш да се сопкаш за щяло и нещяло, защото това е същото.
Преиграването също е неразбираемо и чест повод за скандали. Единият се чувства обиден от нещо, другият просто не може и - по-страшното - не желае да го разбере, казва нещо от сорта на "кво се цупиш за глупости", засегнатият подпалва и т.н. Далеч по-мъдро е да кажеш "извинявай, не знаех, че съм те засегнал/а, обясни ми защо". Хубави съвети си давам, ама колко пъти сама не съм се слушала...

Авторке, вероятно всяка връзка има периоди на скандали и периоди на идеално разбирателство. Спокойно, ще премине. Опитайте се да не се заяждате, правете повечко неща заедно, които ви обвързват с приятна емоция.

Една от причините за караниците с половинката е моето "неуважително" (?!?) отношение. Ако съм му махнала с ръка в стил "мълчи, че говоря по телефона" (докато наистина говоря по телефона) се започва едно "ти няма да се държиш така с мен, бла-бла", става голям проблем, а в същото време той е същият - просто проявлението не е жест с ръка, ами нещо друго.

Един от големите ни скандали беше лятото, когато на мен ми беше писнало да стоим само вкъщи, на него все не му се излизаше, защото било жега и не знам си кво и общо взето, всичко, което правехме, беше да стоим вкъщи и да гледаме филми. Беше ми писнало, насъбирах си го много време в себе си, излях му го на главата и му казах, че ме е страх, че може да сме си омръзнали и да нямаме желанието да предприемем нещо заедно. Той имА неблагоразумието да ми каже "еми, ако сме си омръзнали, омръзнали сме си, какво да направим", при което аз бях ЕЙ ТАКА, врътнах се, заминах си вкъщи, ред сълзи, ред сополи... голяма драма. Чак на следващия ден мъжо се сети да отбележи "еее, стига де, миличко, толкова неща сме правили заедно, все ще измислим нещо", което ако го беше казала в момента, в който аз реагирах остро, щеше да спаси много положението. Което ни води до следващото:

Друга причина, която аз отчитам, е, че той може да ужасно недосетлив и грам да не се съобрази с моите желания. Наскоро имахме един такъв скандал, примесен с "ама какво се цупиш за глупости, какво съм направил" и "ама аз не разбирам какъв ти е проблемът" след като аз буквално 10 минути съм обяснявала като на дете защо се чувствам наранена. Е, избеснях, само че вместо да креща, стоях и плачех от безсилие и ярост.
Същата причина (неразбиране и преувеличаване от чуждата камбанария) имахме и наскоро, когато стана суперголяма разправия до 3 през нощта, защото аз съм го била прекъснала докато си е разказвал някаква история, пък той мразел (?!?!). И после се опитвах да му обясня, че "грижа се за гаджето/съпругата" е различно от "глезя гаджето/съпругата" (където "глезя" е изцяло в положителния смисъл) и че той определено не е от втория тип, той не разбира, аз се изнервям ииии да. Като цяло егото ми също си е бая големичко, помня като слон всяко кофти нещо, което ми е казвал по време на скандал, а него все на такива го избива. На него му пречи, че все аз съм се мислела за права, което е точно обратното (особено за определени области), но... нейсе.
Бая се разписах, дали някой ще сподели дали отстрани изглеждаме като двойка заяждащи се за глупости малоумници? :д

Заклевам се, ако бях мъж, досега да сме се сбили 10 пъти. Поне нещата щяха да се уточняват по-бързо.

[ShtrudeL]

помня като слон всяко кофти нещо, което ми е казвал по време на скандал

thaaaaaats right

И като цяло съм съгласна с поста ти.. :3