Отговор в тема
85 от Белоградчик
Послъгах малко, чадо. На 87 съм, но две години нямат никакво значение.Първоначално написано от defender
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
аз съм на толко години на колкото се държа 17 "душевни" години съм, таман пред пълнолетие
Ти "душевно" още не си заченат...
как да се зачена, ти май казваше, че с леки наркотици си почнал?
Затворени очи. Незатихващ дъжд от сълзи.
Прозорецът е отворен и виждаш/усещаш/чуваш как летят/вървят/тичат навън свободни, необременени същества, потопени в мрака на вълшебната магьосница, наречена Нощ. И иска някой някъде да излезе навън и да тича, и тича, и тича, докато не стигне нещо някъде или някого, кой знае. Тогава мисли как далеч, далеч - там, където човешките същества прекарват живота си под онези неземни светлини, също дишат, чуват, виждат, мислят, усещат и може би не осъзнават колко са щастливи. Също като теб, защото и ти не осъзнаваш колко си щастлив, а виждаш само тъгата от липсата на Северното сияние.
Божествените светлини... Мостът към звездите. Други измерения се крият, може би, зад тях, кой знае. Възможно ли е ангели да преминават в нашия свят, въпреки че те и без Моста са тук, при нас, без ние да ги виждаме/чуваме/усещаме.
А как е възможно да усещаш душата на Сиянията, и на планините, на величествените фиорди и в същото време твоята собствена да е като райска птица във въображението на приказен владетел от династията на Абасидите.
Харун ар Рашид, как си живял ти, как е намирала покой душата ти далеч от сиянията...
Навуходоносор, Тиглатпаласар, Ашурбанипал, Соломон, Билкис, Хатшепсут, Ехнатон, Артур, Алфред Велики, Ян Хус, Ибн Сина, Велизарий, Парацелз...
Къде сте били вие, души с изтекъл срок на годност! ...Когато пада мрак и танцуват като живи низвергнатите магьосници на Север. А на Юг, където е Кралицата, и където дори най-низкият просяк, предател, узурпатор може да поиска аудиенция при тази изпратена от Създателя душа. Не можехте ли всички вие да бъдете като нея. Тя, която покори Запада и Изтока, пред нея преклониха глава Розите и Шаманите. Пред нея преклониха глава и най-гордите представители на човешкия и другоизмерния род... Въпреки това тази болка се усеща от една душа, която изгуби възможност. Възможност за победа над разбунтувалия се дух. Както масите се бунтуваха, когато нямаха условия за материално препитание, душите им бяха в траур, приветстваха една вълна. Вълна, която ги помете и остави след себе си морета от кръв и сълзи.
Милиони игли се забиват като жестоки стрели в слабото съзнание на гледащия навън. И дъжд вали, иска да отмие нещо някъде. В унисон с душевното състояние на отмиращия ден. И вървят пак деца и старци, мъже и жени, заловени в някаква мъчителна игра. Затвор. Осакатява душата на човека и изсушава сълзите.
Каквото горе, това и долу.
Каквото долу, това и горе.
Знае ли човек какво е горе.
Имаше време, когато те можеха да виждат/чуват/усещат повелите, но сега пътят е затворен. Небесният страж е на поста си и не позволява своеволия, може би. Как могат да разберат какво очаква тези долу.
Крас и Помпей са тук, липсва Цезар.
Кой негоден плебей решава къде кого да постави. А сигурен ли е, че всеки заслужава мястото, на което е поставен. Невежеството дава сигурност, заблудата се издига в култ, а истината рони сълзи, прегазена от локомотива на безхаберието. "Пазете Палата" крещяха децата. Откъде да знаят, че предателят е сред тях... "Ако изгубим Палата, губим войната." Правосъдието във ваканция ли беше тогава и изобщо имаше ли правосъдие. Как оневинява чудовищно деяние, извършено под дъжда и снега, Слънцето се бе скрило, за да не вижда кошмара, който се разиграва под лъчите му.
Всяко зло за добро. Нима?
Заслужаваха смърт децата на Палата, и крепостта също падна и бе превзета. Слънчевия дворец догаряше. Дъщерята на двореца направи саможертва, но напразно бе тя. Откъде да знаят, че предателят е сред тях. Чисти души. Твърди добри бяхте за този свят. Раят се гордее с вас. По-възвишени души няма да намери. Дори диамантите и изумрудите се кланят пред вашата саможертва. Децата са чисти като сняг. Име на което той не отговаряше и знаеше това. Учениците му не знаеха.
Роден под щастлива звезда. Така твърдеше. Роди се под щастлива звезда и умря под такава, но самият той бе нещастен. А тъжната звезда, негова сестра, умря така, както и бе живяла. Остави след себе си много страдащи души. Съвестта на тази земя.
След дъжда...
В стаята ковчег положен. Но няма старец, нито момченце малко. Влизат в тъмницата няколко... от тях. Светлина я наричаха, а тя бе тъжна звезда. Събудихме те, за да не заспиш повече. Ако го направиш, сърцето ти ще бъде изтръгнато. Змиите са там за него. С езика ще се простиш. Тленният прах ще бъде разнасян от жестоки ветрове. Никой няма да те помни.
Тъжната звезда напусна този свят, но нея винаги ще я помнят. Хора се раждат и умират, но звездите пазят своите тайни.
Вървиш, вървиш, вървиш. По някакъв безкраен път. По същото време някъде някой издъхва, но ти наказваш звездите около теб, защото светлините им са далеч, а ти в стремежа си да ги достигнеш, се отдалечаваш все повече от тях.
Погребението е едно ново начало... Пир за червеите. Благодарни са на някого някъде. Ако можеха да знаят...
Погребението е едно ново начало... Но за тъжната звезда дори небето плаче. Сякаш е заровена жива. Сякаш някой някъде усеща как сърцето още бие, душата е тук, но достъпът вече е забранен. Трябва да я оставят. Сърцето на Белия е разполовено. Още половин живот. Тъжната звезда ги напусна. Съвестта на света я няма.
Звездите я зоват... От тях дойде и при тях отива.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Винаги когато се почувствам истински човек и цоцам плодовете на свободата и тогава все ми става жал за доктор сатан, не знам защо така.
ПП: Стигам до извода, че може би когато човек се чувства свободен съчувства към робите, просто това е независимо от нас чувство, което носи със себе си свободата и поражда в нас, т.е. тя носи любов, съчувствие.
Човек, който не чувства снизхождение и съчувствие към роба, може би означава, че самия той не е свободен, а само се залъгва.
Последно редактирано от defender : 03-28-2015 на 14:09
Не е задължително, въпреки че могат да са катализатор на едно такова "зачатие". Като за начало приеми че не всичко се изчерпва с повърхностното, ежедневно ниво на съзнание, с което обрисуваш света около себе си. После ще осъзнаеш че всичко което правиш е продукт на теб, но не само на онази съзнателна част, която дава оправдание за едно или друго нещо, т.е. която балансира между идеалната и скритата ти същност. Човекът е комплексно същество, и действа на много нива едновременно. Те взаимно се пораждат, обособяват и взаимодействат - оттам съществува и съответствие между тях. Мислите (или "нивата" на мислене) се пораждат взаимно, но само едни изплуват на повърхността. Открий кой са другите.
целта в истинския Бог не е да се (из)докарваме праведни, но да се допринася поне с нещичко добро за всеобщото спасение в Него без да се причинява зло на съжителя(който и да е той), тогава човек е истински праведен
хубави картинки, но в текста има много заблуди, понеже не се изтъква (само) вярата в Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог, но по-скоро връзката със сили, духове и ангели, което е обвързващо с "тъмнината" - именно по такъв начин, чрез възвишени думи и красиви изображения, много хора бяха (под)лъгани да вярват в лъжата
Последно редактирано от npp : 03-28-2015 на 17:01
Изтъква се.
Не си вникнал достатъчно, за да го забележиш.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Бездна на неосъществени мечти...
Хапещ студ. Като замръзналото сърце на болния от покварата на този живот. Понякога се качваш по стълбата на благополучието, а пътят е само надолу, не го осъзнаваш. Истинският път се крие някъде там, далеч от взора на низките души. Сърцата им са запечатани, защо? Кой решава и как. И кого.
Неколцина само минават през този път, отъпкан от нозете на просветени люде. Не заслужават ли те... нещо по-възвишено. Нещо, което ще им гарантира милостта и благоразположението на Владетеля. А къде ги води този път? Само страдания за пътниците.
Мансарда на бляновете...
Къде изчезнахте, октомврийски нощи!
Децата на чучулигата къде са? Бездомните котки, които някога някъде хранеха няколко смирени души.
Отнесени от вихъра на времето, изгубени от урагана от часове, минути, секунди... Покриви, осветени от лунна светлина. Няколко деца гледат в захлас звезди.
Звездна нощ. Далеч от светлините на града. Далеч от прикритата тъга на бездуховността.
Бродят сами душите на изгубените. Изгубени в кръговрата на битието.
Звезди. И в най-тъмния миг... едва забележим лъч... светлина.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
вникнах, но Го нямаше там, защото онзи, който е писал текста не е вярвал в истинския Господ Бог достатъчно за да може да Го (за)свидетелствува както трябва, затова и умът му е обладан от възвишени мисли за: магьосници, нощи (октомврийски и пр.), южни царици, дъщери на дворци, деца (на палати, чучулиги и пр.), падане на крепости, звезди (тъжни и пр.), сияния, светлини, слънца, ангели, стаи, ковчези, шамани, рози, лунна светлина, лъчи, души (на сияния, изгубени и пр.), фараони, рицари, змии, изтръгване и разполовяване на сърца (замръзнали, запечатани и пр.), смърт, погребения, червеи, тленен прах, жестоки ветрове, световни съвести, диаманти, изумруди, плач, сълзи, скръб(тъга), бездна, неосъществени мечти, поквара (на живота и пр.), страдания (на пътници и пр.), мансарди на блянове, котки (бездомни и пр.), покриви, изгубени от урагани, прикрита тъга на бездуховност, и пр., ако трябва така да crawl-вам такива текстове, сигурно и 1000 години загубено време няма да ми стигнат, а правилната вяра в Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог е въпрос на търсене, призоваване, вярност към Него и към доброто/любовта към съжителите, непричиняване на зло, проява на милост, прошка, и все добри неща
Ако не виждаш Господ в звездите, сиянията, розите и диамантите и всичко останало, какво представлява за теб Господ?
П.П. А какво зло има в написаното от мен?
Последно редактирано от dreamwalker : 03-29-2015 на 21:22
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
дори и да го виждаш в звезди, сияния, рози, диаманти и пр., и да имаш трето око, с което (да) виждаш много неща скрити за много други, и да имаш всички знания на вселената, и да си най-възвишен(а), и да имаш силата да телепортираш, трансформираш, материализираш, телекинезираш, левитираш, и телепатираш, какво от това ако не дойде подобрение за човеците, и ако не получат изобилен и вечен живот, включително и изобилен живот в този свят за онези, които все още живеят тук?!, каква ти е надеждата спрямо този свят ако просто виждаш, но не допринасяш за всеобщото спасение в истинския Господ Бог, живеейки/съществувайки неминуемо при обстоятелствата на неизбежния вечен съд?!, защо мислиш Исус Христос, както и всеки друг от истинските Светии, предпочете да работи за истинското спасение на хората, а не просто да живее с онова, което вече е било направено от духовни/окултни човеци?!
"Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си." Йоан 10: 17-18
това да живееш на света без да те е грижа за спасението на човеците в истинския Господ Бог, е равносилно на това да живееш без да се осигуряваш здравно, пенсионно, застрахователно, и пр., така щото като дойде момента когато да се нуждаеш от осигуряване, да се окаже, че нямаш дори и за себе си
злото е не само причиняването на зло физически, било то чрез удар, изстрел, насилие, тормоз, кражба, клевета, или др. подобно, но зло може да се причинява и духовно, например достатъчно е да се кланяш на друг бог вместо само на Истинския, и така сатана може да влезе чрез теб в живота на друг(и) за да го съсипе, затова и е писано не само: "не убивай.", "не прелюбодействувай.", "не кради.", и пр., но най-напред и: "да нямаш други богове/христоси освен Онзи, Който наистина е Истинският."(Изход 20:3), "да не си създаваш погрешни вярвания/убеждения и практики/дейности във вярата, било то във връзка с каквото и да е нещо, което е на "небето", на "земята" или в "морето", да не се кланяш на такива неща, нито да им служиш."(Изход 20:4-6), "да не употребяваш вярата за неправедни/нечисти цели или за цели, които са против Волята на истинския Бог."(Изход 20:7), "да пазиш свято/да освещаваш Божието създание/творение."(Изход 20:8-11), и пр.
"както чрез един човек(също: чрез поколението на духовните беззаконници) грехът(т.е. дяволът и системата на духовното беззаконие) влезе(т.е. се прояви) в света, и чрез греха смъртта(т.е. влошаването), и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха(т.е. и така влошаването засегна много човеци, някои от тях като служители на греха, други като негови жертви), - (защото и преди закона(т.е. и преди възникването на човешката религия) грехът беше в света(т.е. "тъмнината" беше във вселената), грях, обаче, не се вменява, когато няма закон(т.е. (там) където няма духовно беззаконие); при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама(сиреч, дори и над човеци, които не вършиха духовно беззаконие)" Римляни 5: 12-14
Последно редактирано от npp : 03-30-2015 на 16:19
Баси как изписа всичко това стана ми лошо. Купи ми алиразин по бързо АКО ОБИЧАШЗатворени очи. Незатихващ дъжд от сълзи.
Прозорецът е отворен и виждаш/усещаш/чуваш как летят/вървят/тичат навън свободни, необременени същества, потопени в мрака на вълшебната магьосница, наречена Нощ. И иска някой някъде да излезе навън и да тича, и тича, и тича, докато не стигне нещо някъде или някого, кой знае. Тогава мисли как далеч, далеч - там, където човешките същества прекарват живота си под онези неземни светлини, също дишат, чуват, виждат, мислят, усещат и може би не осъзнават колко са щастливи. Също като теб, защото и ти не осъзнаваш колко си щастлив, а виждаш само тъгата от липсата на Северното сияние.
Божествените светлини... Мостът към звездите. Други измерения се крият, може би, зад тях, кой знае. Възможно ли е ангели да преминават в нашия свят, въпреки че те и без Моста са тук, при нас, без ние да ги виждаме/чуваме/усещаме.
А как е възможно да усещаш душата на Сиянията, и на планините, на величествените фиорди и в същото време твоята собствена да е като райска птица във въображението на приказен владетел от династията на Абасидите.
Харун ар Рашид, как си живял ти, как е намирала покой душата ти далеч от сиянията...
Навуходоносор, Тиглатпаласар, Ашурбанипал, Соломон, Билкис, Хатшепсут, Ехнатон, Артур, Алфред Велики, Ян Хус, Ибн Сина, Велизарий, Парацелз...
Къде сте били вие, души с изтекъл срок на годност! ...Когато пада мрак и танцуват като живи низвергнатите магьосници на Север. А на Юг, където е Кралицата, и където дори най-низкият просяк, предател, узурпатор може да поиска аудиенция при тази изпратена от Създателя душа. Не можехте ли всички вие да бъдете като нея. Тя, която покори Запада и Изтока, пред нея преклониха глава Розите и Шаманите. Пред нея преклониха глава и най-гордите представители на човешкия и другоизмерния род... Въпреки това тази болка се усеща от една душа, която изгуби възможност. Възможност за победа над разбунтувалия се дух. Както масите се бунтуваха, когато нямаха условия за материално препитание, душите им бяха в траур, приветстваха една вълна. Вълна, която ги помете и остави след себе си морета от кръв и сълзи.
Милиони игли се забиват като жестоки стрели в слабото съзнание на гледащия навън. И дъжд вали, иска да отмие нещо някъде. В унисон с душевното състояние на отмиращия ден. И вървят пак деца и старци, мъже и жени, заловени в някаква мъчителна игра. Затвор. Осакатява душата на човека и изсушава сълзите.
Каквото горе, това и долу.
Каквото долу, това и горе.
Знае ли човек какво е горе.
Имаше време, когато те можеха да виждат/чуват/усещат повелите, но сега пътят е затворен. Небесният страж е на поста си и не позволява своеволия, може би. Как могат да разберат какво очаква тези долу.
Крас и Помпей са тук, липсва Цезар.
Кой негоден плебей решава къде кого да постави. А сигурен ли е, че всеки заслужава мястото, на което е поставен. Невежеството дава сигурност, заблудата се издига в култ, а истината рони сълзи, прегазена от локомотива на безхаберието. "Пазете Палата" крещяха децата. Откъде да знаят, че предателят е сред тях... "Ако изгубим Палата, губим войната." Правосъдието във ваканция ли беше тогава и изобщо имаше ли правосъдие. Как оневинява чудовищно деяние, извършено под дъжда и снега, Слънцето се бе скрило, за да не вижда кошмара, който се разиграва под лъчите му.
Всяко зло за добро. Нима?
Заслужаваха смърт децата на Палата, и крепостта също падна и бе превзета. Слънчевия дворец догаряше. Дъщерята на двореца направи саможертва, но напразно бе тя. Откъде да знаят, че предателят е сред тях. Чисти души. Твърди добри бяхте за този свят. Раят се гордее с вас. По-възвишени души няма да намери. Дори диамантите и изумрудите се кланят пред вашата саможертва. Децата са чисти като сняг. Име на което той не отговаряше и знаеше това. Учениците му не знаеха.
Роден под щастлива звезда. Така твърдеше. Роди се под щастлива звезда и умря под такава, но самият той бе нещастен. А тъжната звезда, негова сестра, умря така, както и бе живяла. Остави след себе си много страдащи души. Съвестта на тази земя.
След дъжда...
В стаята ковчег положен. Но няма старец, нито момченце малко. Влизат в тъмницата няколко... от тях. Светлина я наричаха, а тя бе тъжна звезда. Събудихме те, за да не заспиш повече. Ако го направиш, сърцето ти ще бъде изтръгнато. Змиите са там за него. С езика ще се простиш. Тленният прах ще бъде разнасян от жестоки ветрове. Никой няма да те помни.
Тъжната звезда напусна този свят, но нея винаги ще я помнят. Хора се раждат и умират, но звездите пазят своите тайни.
Вървиш, вървиш, вървиш. По някакъв безкраен път. По същото време някъде някой издъхва, но ти наказваш звездите около теб, защото светлините им са далеч, а ти в стремежа си да ги достигнеш, се отдалечаваш все повече от тях.
Погребението е едно ново начало... Пир за червеите. Благодарни са на някого някъде. Ако можеха да знаят...
Погребението е едно ново начало... Но за тъжната звезда дори небето плаче. Сякаш е заровена жива. Сякаш някой някъде усеща как сърцето още бие, душата е тук, но достъпът вече е забранен. Трябва да я оставят. Сърцето на Белия е разполовено. Още половин живот. Тъжната звезда ги напусна. Съвестта на света я няма.
Звездите я зоват... От тях дойде и при тях отива.
Искаш ли да прочетеш още 1000+ страници в подобен стил?
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Къде е президентът!
Не може така да изчезва!
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
