Така ще да бъде...Не съм психолог (момче съм да).Но когато хората са около обкръжението ти не можеш да игнорираш нещо което е 24/7,самия тормоз ти прави деня нещастен.И не ми минавай с "не им обръщай внимание".Никой не е казал ,че придавам важност на тях...Не става въпрос за егото ми и така нататък.Просто всичко си има граници : ).Пробвал съм и по 2-та начина.2 години игнорирам,и накрая просто ми кипна,разходих им се по лицата и всичко приключи.Пак казвам не съм психолог нямам специален подход към такива ситуации,уважавам мнението ти и то най-вече ако можеш да приложиш гореспоменатото "мълчание".