- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Как да вярвам?
Първо искам да кажа за тези, които не знаят, че аз съм безнадежден романтик. Ужасен. И нездравословен. Наивен. И крепящ се на това. Цялата ми почва, богата на всичко необходимо за съществуването ми.
Второто, което искам да кажа е, че не бих искала да бъркате почвата ми с изкуствена тор. Или иначе казано.. Не обичам онази лигавата романтика, класическата.. с розите, с вечерите, със свещите (не че не обичам свещи), с подготовките..
Аз вярвам в хубавите неща. Или поне се опитвам да запазя вярата си.
Когато бях на 16, си мислех, че хората могат да се обичат вечно. Мислех си, че могат да бъдат влюбени вечно. Мислех, че двама човека, които се обичат, никога не биха си изневерили. Мислех, че флирта и закачките с други хора са нещо лошо и нараняващо. Мислех си много работи. И сега ги мисля. Но сега съм на 21 и все повече навлизам в някакъв свят, в който поглеждам през разни прозорчета, в които гледката не е хубава. Виждам как хора на моята възраст и над нея се нараняват. Виждам как твърдят, че се обичат безумно, биха прекарали живота си заедно, кроят планове за бъдещето.. и в следващия момент виждам как същите тези хора тъжат, че всичко това се е сринало..Виждам как други хора се колебаят дали ще е лошо, ако ей така за една вечер излязат от пътя осеян с рози и обич и се отдадат на моментно удоволствие, което биха забравили и биха се върнали обратно в пътя си.. Виждам как трети пък се чудят как да разнообразят връзките си и измислят какви ли не начини, но не и начини, включващи само двама души.. Виждам как мои приятели/познати/колеги, които имат половинки до себе си, гледат с 'влюбени' и закачливи погледи други хора, все едно са бъдещите им любови.. Виждам всичко това и си мисля как може би човек не е създаден и не може да остане на едно място.. как не може да е отдаден само на човека до себе си.. Виждам и си мисля тея неща.. и ми е тъжно, че си ги мисля.. защото вярвам. Или поне се напъвам да вярвам.. И тук идва проблема ми.. КАК?! Как да вярвам при вида на всичко това? Не искам да спирам да вярвам, защото за това живея.
Не твърдя, че всичко това, което описах е лошо, или пък не се случва всеки ден по света.. но не ми е хубаво.. тъжно ми е..
Знам, че всичко опира до това, което сам си направиш и изградиш.. но как да имаш вярата, че ще успееш, след като си заобиколен от нещастия..
Наистина не искам да спирам да вярвам, че един ден ще имам семейство, което ще е всичко за мен. Че ще си имам дечица и мъж, който ще обичам и ще ме обича. Може да вярвам в историите от приказките.. но аз наистина искам да остарея с някой и в последните ни часове да мога да му кажа, че го обичам и да го целуна.. Искам да вярвам, че и той би направил същото. Искам да вярвам, че онова, което си казват хората, когато се женят е винаги и във всеки един момент истинско. Искам да вярвам, че след 10-20-30 години съжителство, ще мога да прегръщам и целувам човека до мен така, както е било и преди 10-20-30 години. Че ще мога да му споделям също толкова свободно както винаги.
Не искам да вярвам на приказките, в които 'оставало само уважението'.
Как да продължа да вярвам, след толкова много неща и хора ме карат да си мисля обратното?
Как да имам доверие у хората, когато нямам вяра в нещата, които са ми най-важни..
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Вярвай,защото това е твоята същност и твоето вътрешно аз.Ако не вярваш кой ще си,ти или някой сив човек,каквото и да се случва никога не губи вяра в онези неща в който истински вярваш.Знай че щом на света се е родил един такъв "изрод",на света има и друг такъв и рано или късно ще се засекат..![]()
>>DjBelev<<
Леле, Щруделче, описваш буквално начина , по който аз се чувствам.... та се питам всеки ден как да вярвам и да имам доверие като виждам познатите ми...а ми се иска да вярвам...Но не спирай, може би си намерила твоята половинка![]()
Трябва да погледнеш реално върху нещата. Всички някога сме мечтали за перфектната любов, в която се влюбваме от пръв поглед, никога не се нараняваме, създаваме семейство, не изневеряваме, стареем влюбени и заедно и т.н. и т.н. Това съвсем не е перфектна връзка, защото реално не би ни научила на нищо. Съжителството с друг човек е ужасно трудно, особено ако го срещнем в етап от живота ни, в който вече сме се изградили малко или много като отделни и независими личности.
Човек непрекъснато се развива и променя (дори промените да са за дребни неща) и понякога отделните личности в една двойка поемат по различни пътища, което прави невъзможно общото им съжителство. Това за мен съвсем не означава, че любовта им е била заблуда. В един цитат се казваше, че има най-различни видове любов, в което аз вярвам. Различните хора търсят и се нуждаят от различни видове любов. Няма универсално определение за това чувство.
Вярвайки в романтичната връзка/любов е страхотно, стига да се знае кога наистина е такава, а не да се вярва във филмови заблуди, клишета и чиклит истории, написани от тийнейджъри.
Вярата, че точно ти ще успееш да намериш любовта, която търсиш, няма абсолютно нищо общо с другите хора. Някои търсят връзки само за една нощ, други търсят отворена връзка, трети са неопитни и способни на третия ден да ти кажат, че те обичат. Гледай това, към което се стремиш. Има ужасно много примери, които биха ти вдъхнали повече вяра, ако наистина се влияеш от чуждите истории до такава степен.
Вярата е нещо, което не се нуждае от доказателства. Ако подкрепяш вярата си със сухи факти, трябва пак да преосмислиш дали наистина вярваш или Искаш да повярваш.
И спря да се върти за миг земята..
Аз съм бая наблюдателен човек. Не следя хората, но забелязвам държанието им.
Имам познати момчета, които флиртуват с много момичета около тях, но когато го правят с една, е сякаш единствена и неповторима едва ли не, а след 2 часа е същото и с друга..
Имам и познати момичета (и момчета), които си имат 'сериозни' половинки, а се гушкат и закачат с други.. И после се връщат при половинките си и ги целуват, все едно нищо не е станало.
Познавам мъж, който е женен с дете и изневерява на жена си без да му пука. Че и 'го заслужавала'.
И всички се оправдават с 'ами млади сме, сега ни е времето' и куп други неща.. Ами като си млад и сега ти е времето, си стой сам и се събирай с други като теб, които искат същото. Защото аз и на 30 и на 40 ще се чувствам млада и 'сега ще ми е времето'.
Защо ако не си сигурен, че човека с който си, е Човека, си изобщо с него? Ок.. в началото не можеш да знаеш най-вероятно.. Но ако човека до теб не ти е достатъчен, то защо си с него..?
И аз съм правила грешки.. големи и отвратителни, от които ме е срам. Ето.. научих се.. повече не искам за нищо не света да ги повтарям и да ги изпитвам..
Просто имам чувството, че с времето губя все повече вярата си.. Не искам да съм мнителна и недоверчива и постоянно да си мисля лоши работи.. защото осъзнавам, че това са си лично мои драми.. но как да запазя всичкото си..
И имам чувството, че някои хора свикват с мисълта, че един ден с партньора си ще си омръзнат и 'няма да е същото като преди' и приемат това за нещо нормално.. Примиряват се.. Това е ужасно тъжно..
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Ти във всеки първи месец от връзката си ли си сигурна, че той е човекът? Абсурдно е това твърдение, абсурдно.
Не е лошо да се замислиш, че всички имаме своя дефиниця за "любов". И за мен обичаш ли някого, изневярата е немислима, ама случаи има всякакви. Със сигурност има изневеряващи, които обичат много повече половинките си от някои верни. Приемам всичко, просто не го искам за себе си.
Не разбирам как може толкова много да се интересуваш от чуждите животи, това е 'тъжното'.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Нещата не са праволинейни. Харесвам го, с него съм, минава еди колко си време, той е човекът и точка. Понякога знаеш, че с някого нямате бъдеще, но при положение, че в момента си щастлив с този човек, защо да си прекъсваш връзката? Или ти от 17-18 годишна търсиш "човекът"?
Не изглежда така отстрани. Ти съдиш хората.
Аз по-скоро виждам хубавата ябълка в щайгата изгнили.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Не знам, за какво става въпрос щото ме домързя да ви чета ноо, след края на тая връзка, ще прочета другата тема със удоволствие :d
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Щрудел, реализмът ти бяга някъде по тъча![]()
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Ест че има общо.
Грозно? Как трябва да реагирам, след като не съм съгласна с теб? Не казвам, че не си права, но и нещата, които говориш, не ги вписвам в живота и разбиранията си някак. Какво толкова?
LadyDi, знам..
Трябваше да сложа табелка, че темата не е много за реалистите, ама..
Но така си ми и харесва в крайна сметка.. Именно в това не искам да спирам да вярвам..
Разбирам, че за много хора може да е глупаво и наивно и сигурно е такова, но ми харесва..
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Проблемът е, че щом си задаваш въпросът "Как да вярвам след като еди какво си", значи не ти харесва. Осъзнаваш, че нещо в системата куца, ама не можеш да определиш какво е. Искаш да се чувстваш добре в своя си свят, но ти е пределно ясно, че няма как да се случиОт там са ти кахърите.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
и се чувстваш добре и пълноценна с това?
maDamn
За да функционираш правилно, трябва да си в хармония със средата си. И за това има два варианта - или ти се нагаждаш според това, което те заобикаля, или се заобикаляш с това, което ти е угодно.
Ти не си в хармония - нито със средата, нито със себе си. Като второто е следствие от първото.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Щрудел ако така се чувстваш, тогава бих ти казал да не спираш да вярваш и евентуално ще си намериш мъж с който да изградите семейство и дом и да си се обичате..
И спокойно аз също съм от безнадеждните романтици.. какво да се прави такива сме, и такива ще си останем
Не смятам, че ако вярваш истински в това, ще имаш силата да се откажеш от него..
А истинската любов съществува, просто трудно се намира, а понякога се пропуска заради отминали разочарования..
Клипът беше много хубав и ме трогна истински(да уточня: не съм гей
)
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Аз мисля, че е много хубаво, че вярваш в тези неща, защото те съществуват. Да, заобиколени сме от грозни постъпки, ревност и какви ли не още грозотии, но както ти самата каза - не всичко изглежда така и не всички сме такива.
Аз също вярвам. Не само, че вярвам, но също го изпитвам с моята половинка. Като влюбени дечица сме всеки ден. Той е моята голяма любов, но също и най-добрия ми приятел. Същото се отнася и до него. Не се ревнуваме, имаме си страхотно доверие. Споделяме си, разговаряме, обичаме се. Не се караме. Да, може би не винаги ще е толкова перфектно, но не го и очаквам. Важно е, че имаме една стабилна основа. Важното е, че когато изникне проблем ние го разрешаваме спокойно. УВажаваме се твърде много. Много е важно как ще потръгне една връзка. Не знам защо ги казвам тези неща. Може би за да ти вдъхна доверие. Познавам и други толкова много обичащи се двойки, които се допълват и са от дълго време заедно с деца.
Мисля, че имаш една много хубава черта и щом вярваш, значи тези неща ще ти се случат. Но не трябва да се вманиачаваш. Когато най-малко очакваш, тогава ще се случи.