Аз съм бая наблюдателен човек. Не следя хората, но забелязвам държанието им.
Имам познати момчета, които флиртуват с много момичета около тях, но когато го правят с една, е сякаш единствена и неповторима едва ли не, а след 2 часа е същото и с друга..
Имам и познати момичета (и момчета), които си имат 'сериозни' половинки, а се гушкат и закачат с други.. И после се връщат при половинките си и ги целуват, все едно нищо не е станало.
Познавам мъж, който е женен с дете и изневерява на жена си без да му пука. Че и 'го заслужавала'.
И всички се оправдават с 'ами млади сме, сега ни е времето' и куп други неща.. Ами като си млад и сега ти е времето, си стой сам и се събирай с други като теб, които искат същото. Защото аз и на 30 и на 40 ще се чувствам млада и 'сега ще ми е времето'.
Защо ако не си сигурен, че човека с който си, е Човека, си изобщо с него? Ок.. в началото не можеш да знаеш най-вероятно.. Но ако човека до теб не ти е достатъчен, то защо си с него..?
И аз съм правила грешки.. големи и отвратителни, от които ме е срам. Ето.. научих се.. повече не искам за нищо не света да ги повтарям и да ги изпитвам..
Просто имам чувството, че с времето губя все повече вярата си.. Не искам да съм мнителна и недоверчива и постоянно да си мисля лоши работи.. защото осъзнавам, че това са си лично мои драми.. но как да запазя всичкото си..
И имам чувството, че някои хора свикват с мисълта, че един ден с партньора си ще си омръзнат и 'няма да е същото като преди' и приемат това за нещо нормално.. Примиряват се.. Това е ужасно тъжно..