Казваш, че искаш да намериш Онази любов и вярваш в нея, но в същото време би търпяла човек, който се разминава тотално с представите ти за идеалния партньор. Противоречиш си страшно много, защото поставяш себе си в купа на онези хора, които разколебават вярата ти. Проблемът не е в това, че другите хора правят така и така. Проблемът ти е, че ти самата си от тези хора. Примирявайки се с една изневяра (изневяра - казвам го образно като някакъв проблем във връзката), защото обичаш човек, означава ли, че вярата ти за Онази любов спира до тук? Не мислиш ли, че някъде там има още някой, който можеш да обичаш дори повече, но няма да те докарва до състояние, в което да му нямаш доверие и ще се чувстваш непрекъснато като парцал, заради него? И въобще мислиш ли, че една любов може да е истинска, ако единият се чувства така заради другия?