Нищо от това, което си изброил не е задължително, per se. Но повечето неща са пожелателни.
Да заходим от там - човек до голяма степен се определя от средата, в която се е поставил сам - разбирай приятелите. Важно е Иванчо да познава приятелите ми и за мен е важно да ги приема. Ако ще да ги харесва, въпросът е да не се опитва да ме настройва срещу тях. А това, дали трябва да се чувства комфортно сред тях? Не. Но е длъжен поне да направи опит. Като не му харесва - здраве да е, не сме зашити един за друг. Всеки може да има своето обкръжение отделно от другия. Това, което ми дължи е open mind в самото начало. И за мен важи, разбира се.
Въпросът с това дали е проблем Иванчо да излиза с Пенка. Тука има много "ако"-та. За мен би било притеснително, ако аз съм я довела в живота му и изведнъж си станат толкова близки, че да излизат без мен. Наречете го женска ревност. Все тая, въпросът е, че крачката до следващата стъпка е малка и винаги би ми светнала една лампичка.
В общи линии, най-добрият вариант е ако всички се разбираме и си живуркаме миролюбиво заедно. Но не това е случаят обикновено, така че за мен би било достатъчно да не ме реже грубо, когато настоявам да излезе с мен и моите приятели. Както аз, от уважение към него, не бих отказала да изляза с неговите дружки. Пък като не ни харесва, просто няма да се влачим непоканени.