За приятелите, когато сме във връзка

[shmatarok]

Не е задължително, но би било хубаво да имаш някаква представа какви са приятелите на половинката ти, малко или много по този начин си проличава част от характера му/ѝ и съответно ти дава възможност за опознаване. В същото време можеш да разчиташ на преценката на собствените си приятели спрямо нея/него, естествено ако човек е склонен да се вслушва в чужди мнения.

Колкото до останалите въпроси - в първите ми две връзки бяхме главно в една компания и приятелите ни винаги са си били общи и преди това. Естествено, и аз, и бившите ми сме имали и други приятели - отношенията между тях бяха формални просто. На "здравей-здрасти, как си?" и толкова. В последната ми връзка познавах само един от приятелите на бившия ми, той пък познаваше две от моите дружки и толкова. Наистина е по-добре когато сте горе-долу в една компания, много по-забавно е, пък и винаги може да си имате времето само за вас си, излизайки сами. В смисъл, не твърдя, че е задължително "моите приятели са и твои приятели" или нещо такова, просто понякога става по-забавно.

Иначе в случая с излизанията - аз, моите + той - не ми е абсолютно задължително той да се присъединява към нас, естествено че бих попитала дали иска да дойде, но не бих настоявала, знам че момчетата не са особено изгарящи от желание да обикалят магазини за дрехи, мога само да предполагам колко тъпо би се чувствал, ако е сред "змийска компания". Аз също не бих си натискала парцалите да излизам всеки път с неговата компания, всеки има нужда от малко лично пространство и свободно време с приятелите си. Колкото до това той да излиза сам с моите приятелки - зависи, ако е от случаите, в които сме били в обща компания не бих имала напротив. Но ако тръгне да ми обикаля наляво-надясно с приятелка, с която аз съм го запознала, няма да остана много очарована. Не бих вдигала скандали за такова нещо, но няма да ми стане приятно.

А ако моите приятелки не го харесват и той не ги харесва в отговор, изобщо няма да ги моля и да се събират заедно. Предпочитам в такъв случай да избегна лицемерието, отколкото да се мъча да завързвам някакви отношения, при положение че всичко може да се е оказало напразно, в момента, в който нещо стане между нас.
Което ме навежда на мисълта, че ако скъсаме и аз се разбирам с неговите хора и обратното, не виждам смисъл да си прекратявам отношенията с тях, ако те вече го чувствам като задължение да го подкрепят, прекъсвайки контакт с мен, тяхна воля.