Тъй.
Темата е интересна, идват ми супермного неща наум, та вероятно ще съм леко хаотична.

Ще започна с предисловие:
Винаги съм познавала и излизала с приятелите на гаджетата си. Същото важи и за родителите, но това е друг въпрос.
Та, с приятелите на човека до мен сме се мъкнели навсякъде, излизания, домашни събирания, на лавката в даскало, покер вечери - кой по каквото си пада. Чувствала съм се комфортно, аз съм ги ебавала, те са ме ебавали, всичко на 6.
Тенденциозно обаче съм избягвала дори да запознавам своите приятели (и родители) с гаджетата. Дори не е било умишлено, просто не съм допускала вариант да ги събера и да си допаднат. Останало ми е като някаква...ъъ, психическа травма от детските рождени дни, когато събирах съученици, деца на семейни приятели и други деца и винаги бяхме на групички.
Ситуацията се промени едва със сегашния ми приятел, който намери за странно, че си празнувам рождения ден по 2-3 пъти с различни хора, защото избягвам да ги запознавам. Запознах го с доста от моите близки и с най-добрия ми приятел толкова си допаднаха, че въпросният като отиде студент, постоянно се канят по купони, излизат си и т.н.

Стана дума за очевидно броене на мухи и ненамиране на обща тема... Преди ми се е случвало да запозная гадже с едни хора от курс по английски на лятно парти на школата. Е, няма такова неудобство. Седи, пие си уискито и блее баирите, една приказка не казва. Голяма темерутщина, много ми беше криво. Този същият толкова проблеми ми създаваше с близък приятел, че няма такова нещо. Язвителни забележки, явно пренебрежение, умалителни именца към него... А дори не го беше виждал. Имаше известна причина, но това няма как да го е знаел тогава. Както и да е.
Сегашното мъж (:д) е прекрасен в това отношение. Общителен е, винаги ще си намери обща тема, нямам никакъв проблем да го запозная със света, ако пожелае. Случвало се е да намира някакви мои приятели за ... странни, защото са коренно различни от мен и от него. Най-много да направи някой коментар насаме, аз да му кажа любвеобилно, че е простак и да приключим темата.

Ако евентуално той да не си допадне с тях, няма да излизаме всички заедно или поне не на място, което изисква да стоят и да си говорят, тоест ходенето на дискотека си е окей. Би ми било криво обаче. Също би ми било криво аз да не се разера с неговите... е, никой не е казал да сме суперблизки и т.н., но наистина ли е възможно да не мога да си намеря тема с тях? Странно ми се вижда.

Преди да изкоментирам още нещо, ще внеса едно пояснение. МОИ са приятелите, които аз познавам преди него. НЕГОВИ са приятелите, които той познава преди мен. НАШИ са приятелите, с които сме се запознали поотделно или заедно. Това е условно разделения, не е задължително да се спази стриктно, но дава някаква представа.
Случвало се е да изляза с негови приятели насаме, ставало е веднъж. Той не беше в града, а негов приятел ходеше с момиче, с което аз се бях сприятелила. Обаче да си направя специално уговорка с негови приятели - странно ще ми е. Обратния вариант също. Това радване, че са си намерили обща тема... неразбираемо ми е. От какъв зор ще се обади моят на някоя съученичка да излязат?! Или аз на негов приятел? Нъц.
Тук има малко двоен стандарт, защото го разделям на полове. Абсолютно съм окей да излиза с приятелите ми момчета, както и аз бих излязла с негови приятелки. Но иначе... както каза ЛейдиДи, лампичката ми светва.

В случай на евентуална раздяла неговите приятели ще бъдат учтиво поздравявани на улицата, чат-пат ще им бъде писано по скайп/фейсбук - все още комуникирам с приятел на бивш по този начин, но разни излизания... не.
Единственото изключение в обратния вариант вероятно би бил въпросният ми най-добър приятел - все пак с моя приятел са в Студентски град, разбираемо е да се виждат след това и да се викат по купони.

При тръгване от парти, за което спомена Дриймърката, ако ще се прибираме заедно у тях или у нас, естествено е, че и двамата ще си тръгнем заедно. Ако ще се прибираме поотделно, бих могла да остана без него, ако в групата има и мои или общи приятели. Вариантът, в който една група негови познати купонясват, а аз съм там без него, ми се струва нереалистичен.

Не е задължително единият да ескортира другия навсякъде, разбира се. Всеки има нужда от глътка въздух и кафе със "своите приятели", дори и те да допадат на партньора. Това с магазините е крайно, разбира се, естествено, че няма да го взема с мен в този случай :д