Асоциален непукист

[Dekal]

Здравейте, аз съм едно почти нормално момче на 17 години.Искам споделя своята история, която започва още от 12 годишен когато мойте родители заминават за чужбина.Тогава бях добре на социално ниво имах повече контакти както с момчета така и с момичета, проблема е там ,че ми беше много тежко защото мойте родители ги няма и трябваше всеки ден да се оправям сам за училище и в повечето случай сам да си готвя.Живея с баба си ,която е доста възрастна и не може да се грижи за мен ,от тогава някакси се сринах психически и изведнъж всички от класа започнаха да ме отбягват и да ми се подиграват изобщо целият клас ми се подиграваше защото говоря тихо и се потдавах на всякакви обиди и закачки приемах ги по-тежко, нямах никакво самочуствие поради липсата на мойте родители бях се затворил в себе си ,тогава започнах да играя компютърни игри само там можех да усетя някакво спокойствие.Аз до 8 клас нямах нито 1 приятел точно когато трябваше да се преместя в гимназия намерих приятел с когото излизах навън ,той ме научи да пия да пуша, което беше голяма грешка но аз просто нямах избор тогава, този мой приятел изобщо не ми допада като характер и ще ви кажа защо.Тъй като много ми се подиграваха в училище ,той имаше приятелчета от тези дето ми се подиграват и ме вкарваше в тяхната компания, тогава подигравките бяха в пълна сила ,дори съм мислил да се саумобивам което беше просто глупава мисъл ,която не ме победи.Моят приятел нито веднъж не ме защити ,не говоря да се сбием или да напсува някого а просто да беше поговорил с тъй наречените негови приятели.Както казах да се сбием аз доста пъти съм се сбивал заради подигравките, който заемаха една огромна част от моето ежедневие.През тези години аз се затворих в себе си ,и с месеци съм си седял вкъщи и съм играел игри ,например 5 лета съм седял без да излизам навън защото няма с кого да изляза ,пък ако изляза може пак да ми се подиграват, което за мен си беше голям ужас.Когато всички на моята възраст си имаха гаджета отиваха на почивки,плаж аз седях в къщи пред пц-то и се опитвах да забравя всичко дори забравих за родителите си не ми пукаше ,не ги обичах вече.Тогава искаш да скъсам всякакви връзки с хора от моя град, и започнах да си пиша с момичета и момчета от други градове, което ми вдъхна малко кураж защото те ме харесваха такъв какъвто съм ,дори се бях видял с едно момиче на живо и много си пастнахме, обаче бяхме от различни градове и не се получи нищо, от тогава съм се отказал от момичетата защото виждах, че е невъзможно такъв като мен да си има приятелка.Момичетата от моят град ме смятаха за утрепка някакъв аутсайдер, заради дългогодишните подигравки.Година след година на подигравки аз бях вече в Гимназия.Тогава малко се нормализираха нещата намерих 3-ма приятели, който ме използваха да се напиваме и аз да им предоставям място, тъй като мойте родители ги няма.Аз се намразих започнах да не се харесвам визуално ,да не харесвам околните ,дори близките.Когато излизах навън ми прилошаваше, кръвното налягане ми падаше до критични граници, започваше да ми се замъгля ,все едно съм пиян.Започнах да заеквам дори ,бях се депресирал явно и започнаха да ми излизат бели косъмчета, явно от много нерви, тогава се бях затворил тотално в себе си.Не отивах на училище. 7,8,9,10 клас имах средно годишен успех 3.00.До 7-ми клас бях най-добър по математика в цялото училище.Дори сега знам много повече от някой съученици, който се хвалят с успех 6.00 и съм го доказал ,дори да съм пропуснал толкова години обучение.И така стигнахме до днешно време, и това което ме провокира да напиша тази тема е ,че повечето хора на моята възраст си нямат идея на къде отиват и какво правят изобщо.Имам си старите "приятелчета" ,също така имам няколко познати.Проблема е ,че дори сега подигравките да са свършили и да мога да си отдъхна ,защото всички заминаха да учат в друг град ,или просто забравиха и надраснаха детинщината си, разбирам колко консервативни са хората около мен коментират всеки недостатък на човека, когато някой си хване гадже и започват да коментират колко е дебела,грозна и т.н.Веднъж си седяхме на една беседка ,с няколко момичете и момчета, което за мен е страшен ужас почвам да се потя и т.н както казах аз съм асоциален или просто казано имам "социална фобия", да премина към същинското на темата ,беше се разлял чай минаха 2-3 пчели и те започнаха да ги убиват, след това дойдоха още пчели и аз им казах ,че не е хубаво да убиваме пчелите защото са много важна част от природата , но те не ме послушаха и се правеха на готини ,като убиха около ~20 пчели.Когато кажа нещо ,защото аз обичам да казвам различни неща ,от това къде ще се напием,ае да цъкаме сварка брат, например аз обичам да говоря за неща а от рода ,ще кандидатстваш ли след гимназията, или да коментирам разни неща от света или живота, или дадена игра примерно, те ми казват, ходи се разходи някъде,тихо ве професор и тем подобни простотий, всяка втора дума да ти е глупост та това е да си готин.Един пичага от моя клас винаги се прави на умник ,например аз казвам неща от ,който се интерсувам и съм прочел, научил и той веднага да ми каже от къде си толкова сигурен ,глупав ли си?И аз му отговорих когато иска да ме прекъсва или да оспорва мойте разсъждения, да си подготви по-добра информация от моята и да спре да ми отговаря като простак, затъпи се малко и повече не ми отговаря ,ние сме си г/д приятели с него обаче е полуидиот за мене.Преди нямах пари да си позволя нищо ,но мойте родители имат сега работа и ми пращат пари ,имам хубави дрехи и всичко нужно приятелите ,вече ги отблъсквам и те свикват с мен ,но в мене има много дълбока рана от предходните години.Проблема е там ,че аз съм свикнал да съм затворен в себе си, не излизам навън дори да ме канят, мойте приятели.Вече както казах не ми се подиграват ,не съм от типа хора ,който са найстина малко по назад с материала, просто така се стекоха обстоятелствата ,че станаха тези неща.Всеки ден се чуствам все по самотен и чакам утрешния ден с още по-голяма самота.Много искам да си намеря приятелка ,която може да ме разбере и да ме харесва такъв какъвто съм ,обаче не знам как да направя първата стъпка.Моля за съвети и помощ от ваша страна как да започна ,как да се науча да общувам така ,че да ме харесват?
За мен е много важно да си намеря приятелка ,както с подразбира нямам никакъв опит с момичетата ,точно за това моля за помощ.
Искам да започна едно ново начало ,моля за съвети!
За първи път споделям моята история изобщо на някого ,дано проявите разбиране.

П.П Ако не намеря решение на проблема, ще емигрирам при родителите си ,като избягам от проблемите си като страхливец.