1: От цялата история ми става ясно, че трябва да подобриш правописа си. Не те нападам, просто пишеш като интелигентно момче. Би следвало да пишеш грамотно.
2: Наистина разказа ти звучи... трогателно от една страна и едва ли не измислено, от друга. Предпочитам да вярвам, че не си трол. До някъде те разбирам, но не изцяло. Имам предвид - родителите ти са заминали. Оставили са те, дори. Това не винаги означава, че не те обичат. Депресирал си се, защото...? Не разбрах. Не си ли говорил с тях да те вземат при тях, ако ти липсват толкова много? Ако не, то тогава не мисля, че трябва да обвиняваш само тях за самотата си.
3: Подигравали са ти се. Да, гадно е. Знаеш ли кое е по-гадно? Да покажеш на тези, които ти се подиграват, че ти пука! Сложи си ги на х*я и майната им! Така като прочетох целия текст ми стана ясно едно нещо: разсипал си си живота и си прекарал част от най-хубавите си години пред компютъра, заради кретенията и тесногръдието на заобикалящите те идиоти. Това не те прави по-малко глупав, да ме прощаваш.
4: Искаш приятелка, която да те харесва такъв, какъвто си. А какъв си, искам да попитам аз? Харесваш ли се? ТИ си съвкупност от външност, характер, самосъзнание, емоции... Харесваш ли се? Какъв си? Искаш ли да промениш нещо в себе си? Задавам всички тези въпроси, защото, за да те хареса КОЙТО И ДА Е заради самия теб, трябва първо ти сам да харесваш себе си. За тази цел, трябва да знаеш кой си, от къде си тръгнал, къде си в момента и на къде вървиш. Също така и кой и какъв искаш да си. Ако не си отговориш на тези въпроси или ако не харесваш това, което си и собствения си живот, няма шанс някой друг да те хареса и да те оцени!
+ това: търсиш си приятелка, но продължаваш да стоиш пред тъпата машина. Твоето не е бягство от действителноста, това е вече самоосакатяване. Няма да намериш момичето си в тийнпроблем-а...