Бях в подобна ситуация-на добър мой познат (в гимназията бяхме заедно, сега и в университета, излизаме чат-пат) приятелката му, с която бяха дълго време заедно-над 2 години, му изневери...уж алкохол...ала-бала. Много се чудих и в крайна сметка реших просто един ден да го питам как са-върви ли връзката, щастлив ли е...ей такива неща. Той се изказа много положително за отношенията им, разказа ми за плановете и преживелиците им-видимо беше много щастлив и позитивен, та затова аз самия реших, че тя явно му дава от каквото той има нужда => реших да му спестя истината. Може пък момичето да е осъзнало грешката си и да се е покаело. Не знам дали постъпих правилно...но в онази ситуация така сметнах за редно.