- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Така ли е?
Тъй като последните няколко месеца се нагледах на две мои приятелки и се наслушах на оплаквания от връзките им, реших да ви попитам какво мислите вие. Смятате ли, че колко по-взискателна и контролираща е една жена, толкова по-ценена е тя от половинката си?
И тъй като нямам дар слово, да мога да обясня какво имам предвид, ще ви разкажа за тези мои познати.
Едната е изключително скромно момиче, с приятелят и са заедно от по-малко от година. В началото всичко беше добре, той се отнасяше подобаващо с нея, но последните няколко месеца тя поема всичките му разходи и не получава нищо в замяна. Когато излизат заедно, тя плаща сметката, както и му дава пари за гориво за колата. Миналият месец ходиха на почивка заедно, естествено тя плати както хотелската стая, така и всичко останало там. За капак на всичко преди 2 седмици разбра, че и е изневерил. Нека също така да допълня, че той работи, живее с майка си, която нито му иска наем, нито пари за дома, тоест той няма реално никакви разходи, а все мрънка, че пари няма.
Другата е точно обратното, нагла, нахална, очаква, че приятелят и едва ли не трябва да я носи на ръце. Има своя карта, прикрепена към неговият банков акаунт, тя за нищо не плаща, всичко той поема. Каквото и да стане обаче, все той и е виновен. Случвало се е да излезем в някой парк, тя да си забрави якето и да му се обади по телефона да мине през тях да и го донесе (те не живеят заедно), следователно дори едно благодаря да не получи. Момчето работи на две места, а тя му се сърди, че все бил изморен . За сметка на това, той звезди и сваля от небето, готов е на всичко за нея, а тя само изисква и мрънка. Когато я попитах как така все още я търпи, тя просто ми отговори "Той толкова пари и време е вложил в мен, че не смее да ме зареже"
Не пускам темата, за да коментирате специялно тях двете, просто ги дадох като пример, искам да знам вие какво мислите.
Последно редактирано от HollyGolightly : 04-29-2013 на 22:07
Твойте приятелки са двете крайности, които лично аз не бих предпочел. Колкото до мниение по конкретния въпрос, единият партньор става по "контролиращ" когато види, че половинката му е по мекошава, слабохарактерна и т.н.
Поне според мен е така от лични наблюдения. Прекалената привързаност води до това, ставаш склонен към много повече компромиси, огромни жестове, жертви...
За първият случай приятелката ти сама си е виновна, но звучи кофти. Втората е пачавра и заслужава да се самозадоволява до края на живота си. На въпроса ти - Не. Тъпо е да плащаш сметките на другия, или да очакваш да платят твоите. Важно е да има баланс във връзката. Един път, когато тя няма пари ще и платя сметката, друг път тя ще плати моята, когато нямам.
P.S. Запознай първата с приятеля на втората. Втората с приятеля на първата. Всички са щастливи!
Последно редактирано от Stray : 04-29-2013 на 22:15
Не. Досадно и противно е. Мързи ме да се аргументирам. За всеки влак си има пътници дето се вика. Изтривалките се хващат с чифути, чифутите с изтривалки. Толкова от мен ;дСмятате ли, че колко по-взискателна и контролираща е една жена, толкова по-ценена е тя от половинката си?
Не смятам, че някой би ценил човек, който все е недоволен от него, все иска още и още, не знае думата "благодаря" и го приема за даденост. Поне от твоя пример аз това разбрах. Всичко е до време, ще потърпи докато има чувства, но с това отношение чувствата бързо изстиват.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
За мен това са двете крайности, а аз не обичам крайностите. Не подкрепям поведението нито на едната, нито на другата. От известно време и аз съм в сериозна връзка, та вярвам, че имам правото да коментирам. Една връзка означава взаимност. Нормалното е да се грижат и двамата един за друг. Не може само единия да полага грижи, да плаща сметки, да прави компромиси и тн.
В една връзка и двамата са равни, така поне е в нашата връзка. Ако единия няма пари, другия плаща, ако събота вечер нямаме пари за разпускане някъде, си правим вечеря у тях и се радваме един на друг. Глупав пример, но исках да кажа, че не може все единия да плаща, да се грижи за другия и тн. Трябва да има взаимност, тя за мен е много важна.
И не, не смятам, че колкото по-властна и контролираща е една жена, е толкова по-ценена от половинката си. Нито искам да контролирам някого, нито да властвам над него. Куче едно си имам, второ не ми трябва, искам мъж до себе си.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Сами си правят кашите.Няма кво повече да ги коментирам. И твърдението е абсурдно.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Първата - ако момчето се държи мило с нея, ако ѝ дава това, от което тя се нуждае и тя сама е сметнала, че може да поеме тези разходи - какво лошо ?
Втората да внимава, че от високо се пада най-тежкоМомчето ще се осъзнае след време, какво дава, какво получава (и като материална, и като емоционална страна) и ще каже "край, това беше, не може да продължава повече така".
Кофти е да си неблагодарник, когато дава мило и драго за теб
Тези примери, които си дала дори няма да ги коментирам - абсурдно поведение и на четиримата.
Също така крайностите не се харесват на повечето хора, вероятно има някои, които биха искали гаджето им да им играе по свирката и да се чувстват властни, както и обратния вариант. Но не ми се вярва да са много, по-скоро са изключения. Човек трябва да си има свое собствено мнение, но и да е съобразителен и да прави компромиси понякога.
В една връзка трябва да има хармония и баланс . Те двамата са отделни личности, но връзката им е едно цяло . И трябва да взимат, и дават един на друг .
Frozen is heaven and frozen is hell.
And I am dying in this living human shell.
I am a dying God, coming into human flesh.
I am a dying God.
Frozen my heart.
Frozen my soul.
Frozen my love...ﻩﻩﻩ
Не трябва да е така, но файда. Колкото си по-нахакан, толкова по-бързо получаваш нещата, които искаш. А ако си и вечно мрънкащ перфекционист пък ги получаваш по абсолютно ней-перфектният начин. Друг е въпроса, че всъщност не трябва да става така. Трябва нещата да са фифти-фифти. Както единия може да прави компромиси със себе си, така и другия. Де факто и двете крайности не са за предпочитане.