Знаеш ли какъв им е проблема на романтичните мъже?
-Опитват се да използват романтиката, за да създадат привличане.
Пример: Пенчо познава Пенка от два месеца. Той нерешителен путьо, сеща се чак сега, че иска да й бърка в гащичките и тича към офиса й с букет цветя, и кутия бонбони. Като по филмите, нали. Обаче романтиката не може да създаде привличане, а само да го засили....За целта трябва да го има. И когато Пенка не оцени жеста, и не си свали гащичките тя е "кучка" и "сигурно иска някой богаташ, днешните жени не се трогват от романтика".
Сори, Пенчо, не си на прав път.
-Смятат, че е разменна монета.
Не го правят от сърце. Смятат, че техните жестове са валута за чувствата на човека отсреща. "Аз й купих цветя и я заведох на вечеря, сега трябва да ме обича. Как е обичала оня дето не я водеше на ресторант, пък мен няма..?" Но не...Тингс донт хепън дис уей, сори.
-Прекаляват поради едно от горните две или и двете. И накрая просто излиза, че ти лижат задника, за да "вземат" нещо от теб. Жалко и отегчително...
И казвам "не, благодаря" на такава романтика.
Привличането и любовта се случват заради съвсем други фактори, съвсем несвързани с романтиката. Ако ги няма първите две...Е просто трагично.
А да не говорим, че романтиката не е това от филмите, а в малките неща. Не са виновни жените, че Холивуд ни е набил изкуствените си стандарти и дефиниции.
Много мъже изкупуват цялата цветарница, макар че повечето жени мечтаят за едно цвете - ама онова любимото им, в любимият им цвят.
А в една връзка, ако мъжът всеки ден ми прави романтични жестове ест., че ще станат част от пейзажа и в един момент няма и да се замислям за тях вече. Както и обратното, разбира се.

Трябва винаги да имаш поне един коз в себе си, да поддържаш малко мистерия и човекът да си го е заслужил (дори по някакъв малък начин). Идеята е да не позволяваш на партньора си да го приема за свише.
Романтиката е усещане. Ако имаш подход ще знаеш кога и как да създадеш успешно едно такова усещане.