не от най-сериозните раздели ама ей така.. да си го напиша,пък вие пишете каквото искате
от една седмица ми е супер тъжно,не ми се излиза,не ми се слуша музика,не ми се говори с никой,не виждам нищо хубаво... за каквото и да си помисля му виждам гадната страна .. не виждам смисъл даже и да излезна и да се разходя.... не мога да спя,не ям - вчера съм изяла една салата и малко риба,миналия ден ядох 2 бонбона,парче торта,2 принцеси - даже не успях и двете,а днес - нищо ... само вода пия,супер забило ми е ............... почнах да осъзнавам доста неща наведнъж и всичко ми е сиво..... радвам се за хора около мен и веднага правя дефиниция с нещо лошо свързано с мен .. за първи път знам че даже и да говоря с някой никой няма да ме разбере .. все едно до сега съм си била в някой мой свят... по принцип съм ужасно силен характер ( което може би се дължи на факта,че съм неописуем инат ) и винаги съм намирала начин да ми е добре... може да ми е супер тъжно и да си пусна гадна музика за 2-3 часа,да си поплача,да ми поотмине и да се оправя и да излезна с усмивка до ушите,в момента в който излезна всичко е минало и повече не мисля за тия неща.. преодолявах всичко ей така ( а не е като да не съм имала трудности) .. дам.. какви ли трудности може да има една 16 годишна - ама повярвайте ми имах доста гадни моменти.. все тая,всичко е минало.. а сега все едно това всичкото пренебрежение към проблемите ( ндам,оправях всичко с малко плач и усмивка и все едно нищо не е било) ми се струпва... изведнъж осъзнавам 16564586464 неща и се чудя как не съм ги видяла до сега.. и ми е тъжно и ме е яд,че съм била супер наивна и съм вярвала,че щом съм казала,че всичко е наред значи е ,а явно не е така ... винаги съм се опитвала да съм добра с хората,да се харесам на всички,но без да забравям,че най-важно е на мен да ми е добре.... сега даже и за това не мисля .. все ми е тая дали може да ми е хубаво,а и не виждам начин да ми е хубаво ... разбирам,че неща,които според мен са били ''малък проблем,ще отмине'' в момента са доста важни и точно това мое мислене е било предпоставка за състоянието ми сега .. че не съм обръщала внимание на важните неща и сега тройно ми се връща ... дам,глупости ама не мога да напиша дословно всичко понеже някой неща са прекалено лични и не мога да ги споделя с нз колко човека,които не познавам .. а и исках просто да напиша нещо,без значение дали някой ще го прочете или не .. ей така да ми олекне малко ... едва ли ако някой прочете всичко ( за което ще съм супер благодарна) също ще ме разбере.. най вероятно за вас това е поредното тъжно човече,което си мисли,че е видяло много неща,а всъщност още не е и даже не е видяло какво е истински живот ... ама дам.. няма значение... благодаря на прочелите го