Отговор в тема
Конкретния ми въпрос без да овъртам, е:
Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Ой, мен не са ме гушкали ,така че ни знам.Първоначално написано от ShtrudeL
лелеее много дълго бе !
границата - зависи от моето човече и от човека срещу него.... ако е някоя дето директно взима нещата в ръце и видя,че иска нещо от него - много ясно,че ще я държа под око ( така де него,но покрай него и нея) и ще контролирам ситуацията ( с негова помощ естествено) .. а ако видя,че нещата са напълно приятелски - там гледам да не се бъркам и ако ми каже отивам на кафе с ( някоя си там с която са просто приятели и съм го видяла това) няма да му мисля мн мн ... а за общуването - зависи .. аз не обичам да се споделят твърде лични неща с приятели ( примерно) и не би ми било приятно ама пак е много общо казано.. абе мн зависи
като се запознавам с някой - всъщност не ... мисленето ми е такова,че дори и да е ''баси яката/якия '' както ти се изрази, директно си го причислявам към приятел т.е. нямам други мисли,а и по принцип съм срамежлива и може би и това играе роля ...
ако е в интернет - да,казвам си ако ме попитат или ако темата е свързана с това .. снимки -рядко ... ако ми се стори интересна личност мога да говоря на различни теми без да се ограничавам ( изключвам личните неща,защото както казах не обичам да се споделят на всеки 3ти) .. ъм ''обичаш ли да те гушкат'' по-скоро не бих го задала тоя въпрос ( може би точно за мен е там някъде границата) -абе едва ли.. сега ме накара да се замисля ...по принцип онлайн ли е - все ми е тая ама наистина такива въпроси не съм задавала ... странно.. добре,това за границата го пропускам щото ме хвърли в размисли...
тема секс - от времето което си дала по-скоро не .. ако познавам някой от повече време може нещо на ШЕГА!!! да се хвърля по темата,но сериозен разговор - НЕ !.. ако разбера - тъпо ще ми стане и ще изревнувам и ще го помоля да спре
зависи за какво става въпрос.. ако е само това,което си написала най-вероятно ще отида сама и после ще си викна приятеля.. за да разбера дали човека има проблем и просто иска приятел или има друг цели свързани с мен - ако е второто ще гледам по тактичен начин да вметна,че си имам приятел и че ще дойде при нас .. ако на него му се случи - бих искала да съм с него
даммм споменавам,че съм обвързана !
лично пространство - за всеки значи различно .. за мен е всеки да има време за себе си ( ако ще и да е прекарано в лежане и мислене за нещо) ,време в което да е с приятелите си,семейството си.. абе общо взето да не се задушавате .... лично пространство е също ако някой не иска да ти сподели на момента нещо - също бих го разбрала.. а не другия да му надува главата и да драматизира .. абе такива неща .. естествено,че трябва да съществува,най-малкото защото иначе лесно си омръзват двама души,защото така разпускат,защото като седнат да си говорят ще има какво да си кажат ( нещо ново покрай двамата,което другия не е видял примерно,защото са били поотделно с приятели) ... зависи до каква степен е това ''лично пространство'' - да,може да е подозрително,но повечето пъти когато е наистина има за какво.. иначе мисля,че е в + за една връзка .. ако си готова да нямаш лично пространство,а той не е готов да споделя всичко с теб може да значи много неща.. при такъв момент се сяда и се разговаря,защото причините може да са хиляди : да иска още малко да се сближите,да го е срам/страх от нещо,просто да сте различни хора,единия да е по-привързан към другия и т.н.
за статията - НЕ БИВА,а не НЕ ТРЯБВА .. най-вероятно защото са предпоставка за скарване .. и да,по принцип би трябвало да можете да говорите за всичко,но някой въпроси и предпазват .. примерно : с колко си спал/а - може и да не искаш да чуеш отговора,но да не го осъзнаваш и естествено пак каране..
за тайните не мога да ти отговоря,защото съм човек,който се привързва много бързо и си казва всичко,но хората,които използват т.нар. ''благородни лъжи'' може би осъзнават по-късно какво всъщност са направили и как ще подейства истината на половинката им .. ако те са рядкост и не са за кой знае колко важни неща според мен не пречат кой знае колко на една връзка,но пак казвам да не са за важни неща и да са рядкост !
Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Зависи колко е близък човекът.
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..? Естествено, че си спомням, не се зарибявам с други.
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?) Да, споменавам. И да, разменям снимки, интересувам се, щом си пиша с някой, значи ми е приятен.
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате? Да, с приятели, познати и бивши. Гаджето ми е много толерантен и ми има доверие. Аз на него също, да си говори каквото иска с който иска.
Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи? Ще ида сама. Нямам какво да крия от приятеля си, но не мога и да го водя навсякъде с мен. Наскоро излизах с човек, с който имах интимни отношения преди. Казах на приятеля си къде отивам, с кой съм и така.
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак? Ако стане дума, дам. Не крия.
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това? Всеки има право на лично пространство- не ровя в чужди компютри, телефони, не гледам кой му звъни, нито той на мен. Не го разпитвам, нито той мен, излиза си с приятели, аз с моите и такам.
защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко? Като си имаш комуникацията с човека до себе си... някак няма тема, върху която да не може да се говори.
Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим? Аз мога да му кажа всичко.. няма с какво да го нараня, не обичам да крия.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
странно..
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
- Граница реално няма. Където ние си я поставим, там ще е. С половинката трябва да се разберем какво може, какво не може.
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
- На кафе може да излезем с абсолютно всеки. Дали си спомням, че имам половинка? Не мога да кажа, че мисля през цялото време за него, когато изляза да се забавлявам с приятели, но няма как да го ''забравя''. Обичам го и не изпитвам нуждата да се зарибявам с други, независимо колко яки са. По-хубаво от моето няма!
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
- В нета изрично споменавам, че бих се радвала само на приятелство. Рядко споменавам, че съм обвързана. Да ''разменям'' снимки - не. С хора се запознавам най-често в сайтове, в които вече имаме снимки и не е нужно да си пращаме допълнителни. Интересувам се от всичко за въпросния човек. Въпроса "Обичаш ли да те гушкат?" не съм го задавала дори на приятеля си, но не виждам нищо лошо в него. Е, ако се познаваме с някой от две минути и той ме попита това, няма да отговоря и най-вероятно няма да общувам повече с този човек. Ако става въпрос за между приятели, защо да не се поинтересуваме?
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
- За секс - да. За това какво обичам, какво съм правила и какво искам - не. Това са неща, които интересуват и са важни само за човека, с когото спя.
Ако разбера, че той го прави, ще поговоря с него. Ще държа да не разказва детайли за интимните ни отношения. Нека споделя нещата, които се отнасят за него, щом е преценил, че е окей да говори за това с приятелите си. Само мен няма да искам да ме вмъква в разказите си.
Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
- Ще отида сама. Ако взема половинката си, ще се чувствам сякаш той е там, за да ме наглежда. Ако е общ познат, няма да има проблем той да е с мен, разбира се. Ако на него се случи, аз също не бих отишла. Имаме си достатъчно доверие, за да не се следим и подозираме за всичко.
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
- Това, че съм обвързана, не е нещо, което споменавам във всеки разговор с хора от другия пол. Ако някой се интересува, казвам.
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
- Личното пространство е нещо, което ме кара да се чувствам като отделна личност. Не искам да съм зависима и да се "сливам" с човека до мен. Държа да имам такова, уважавам личното пространство и на другите. Вече кой колко държи на собственото си, мен не ме интересува. Ако някой е готов да сподели това с мен, няма да имам против. Ще имам против, ако очаква аз да направя същото.
И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
- Статиите тук са пълни глупости. Няма въпроси, на които не трябва да се отговаря. Има само хора, които питат, но не искат да чуят истински отговор. Искат да бъдат излъгани, за да се почувстват по-добре. Лошото е, че когато кажеш истината, ти излизаш виновен. В една двойка не трябва да има такова разминаваме. Ако искаш да знаеш - питаш. Ако не искаш - не питаш.
Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
- Какви тайни например?
Аз му споделям всичко. Научили сме се да си говорим и да се слушаме. Не крия нищо, дори ако знам, че ще го нарани. По-добре да го разбере от мен, отколкото от някой друг. Ако знам, че нещо ще го нарани, не го правя. Всички правим грешки, нормално е понякога да правя неща, които няма да му се харесат. Той също прави грешки, с които ме наранява понякога. Говорим, говорим, говорим, обясняваме си един на друг как стоят нещата, как го възприемаме и продължаваме напред, без да се връщаме към стари грешки и отрицателни чувства.
И спря да се върти за миг земята..
Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Относително е.
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Никога не съм забравяла,че съм обвързана за да се налага да си го спомням.И не мисля,че има нещо лошо в това да поканиш човек,който ти е приятен на кафе
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
Не мисля,че на някой му пука дали съм обвързана.На мен също не ми пука дали човека срещу мен е,защото ако сме се запознали в нета,то е станало с цел простичко познанство.Ако случайно усетя,че новия познат очаква нещо повече е пределно ясно,че ще му кажа,че съм обвързана и е по-добре да не се надява.
И не,това с гушкането не е подходящ въпрос.
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
Нямам проблем да говоря за секс с когото и да е,но не мисля,че някой (освен половинката ми) го интересува к'во обичам и как искам да го правя ... Моя като иска нека говори.Все пак това не е някаква тема табу,от която да трябва някой да се притеснява
Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Естествено,че сама.След като е човек,с когото не съм се виждала отдавна ще искам да имаме време за да поговорим.Разбира се ако половинката ми го познава бих го взела,но в противен случай няма смисъл.
Нямам нищо против и моя да излиза със свои познати без мен.
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
Не,но ако ме попитат ще отговоря.Не го крия,но и не мисля,че ако човека срещу мен е просто събеседник ще се интересува от това дали съм или не съм обвързана.
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
Личното пространство е това,в което половинката не присъства.И да,за мен е задължително да го има.Не искам да см 24/7 заедно.И двамата имаме личен живот,искаме да оставаме сами със себе си,да излизаме с приятелите си по отделно и прочие.Аз лично не познавам човек,който да няма нищо против половинката му да навлезе на 100% в личното му пространствоОтносно това к'во значи ако ти го правиш,а той не - ами значи,че имате различен начин на мислене и възприемане на нещата.
И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
Ами глупаво е да питаш някой "С колко си спал/а преди мен?" (да не кажа крайно малоумно)
Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
Не крия нищо от приятеля ми,но това въобще не означава,че му споделям всичко.Него въобще няма да му е интересно да слуша два часа как днес съм излязла с Марийка и Пенка и съм обикаляла магазините,след това съм видяла Иванчо и сме отишли на кафе където сме говорили за нещо си ... Разбира се ако ме пита ще му разкажа с най-големите подробности (винаги наблягам на тях).
Ако пък случайно се случи нещо,което би наранило другия то винаги ще си кажем.Предпочитам да си казваме такива неща директно,защото рано или късно се разбират и тогава нещата стават доста по-сложни.
Иии само да вметна,че според мен няма нищо странно в това,което е направила Мерилин.Аз поддържам отлични приятелски отношения и с бившите ми приятели и в това няма нищо лошо или странно.
http://vbox7.com/play:f64c99f309
Шофирай разумно - стигни жив!!!
Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка? - ~ Твърде много фамилиарничене, целувки, секс. Общо взето неща, които не се вписват в моята идея за приятелство, а много над нея.
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
~ Като се запознавам с някого, идеята е да се опознаем малко или много и да ми е забавно. Кафенце с някого също се вписва в забавлението ми. Казвам, че съм обвързана. Добре, споменавам го между другото. Но не, не ми е нужно да впечатля човека по този начин, за който говориш ти. По-скоро ми се иска да ме хареса като компания и да съм му интересна на този човек, да поиска да си приказваме заедно.
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
~ Да, споменавам. Ами защо въпроса да не е подходящ? Проблема идва когато другите приемат това като "сваляне" или флирт примерно.
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
~ Не го правя, не мисля, че ще ми е особено неприятно ако той го прави.
Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
~ И гаджето може би.
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
~ Да, споменавам го.
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
~Личното пространство е времето, прекарано със себе си, мойте си малки тайни, мисли и въобще такива неща. Трябав да съществува. Чак подозрително не мисля, че е. Не съм сигурна какво точно значи.
И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
~ Защото са изнервящи. И статията е глупост.
Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
~ Привичка?
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Зависи колко е сериозна връзката ми.Понякога поддавам.
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
Когато съм обвързана рядко си пиша с други момчета,още повече да се запознавам с нови. В тези моменти поддържам връзка единствено със стари мои приятели(момчета).
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
С хора(момчета) ,които познавам от доста време единствено.
Няма да ми хареса определено.
Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Бих излезнала сама с него/нея. И на приятеля ми бих му дала това право-всеки има приятели,с които не е нужно да се прекъсва всякакъв контакт,защото сме обвързани.
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
През повечето случаи-да.
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
Нещо средно м/у двете неща. Нищо не е хубаво когато е прекалено МНОГО или МАЛКО.
И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
Не ми го отваря.
Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
Споделям почти всичко.Рядко спестявам някоя истина.
~
Човекът е много готин и в момента имаме приятелски взаимоотношения. Не сме правили нищо, пихме бири. Комуникацията с него е много приятна, имаме какво да си кажем. Познавам го преди да се запозная със сегашния ми приятел. Той знае за него, знае, че сега сме само приятели и не ревнува. Било каквото било, имало е тръпка, правили сме секс, забавлявали сме се. Сега сме просто приятели и такам.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Странно..Човекът е много готин и в момента имаме приятелски взаимоотношения. Не сме правили нищо, пихме бири. Комуникацията с него е много приятна, имаме какво да си кажем. Познавам го преди да се запозная със сегашния ми приятел. Той знае за него, знае, че сега сме само приятели и не ревнува. Било каквото било, имало е тръпка, правили сме секс, забавлявали сме се. Сега сме просто приятели и такам.
И аз познавам един такъв, ама не мисля, че бих излязла с него, т.е. само с него, т.е. само аз и той.. ;3
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Не обичам да си прекъсвам отношенията с дадени хора, само защото имам приятел. Даже с някои бивши си пиша по скайп. Този, за който ти разказах е много готин човек и не си струва да го загубя като контакт. Нищо не ме спира да си пием бирата от време на време заедно. Мен не ме притеснява това, което сме имали. Гаджето ми ми има доверие.Странно..
И аз познавам един такъв, ама не мисля, че бих излязла с него, т.е. само с него, т.е. само аз и той.. ;3
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Викаш .. подсигуряваш се
Нем. Просто не си струва да губя смислени хора от обкръжението си.Викаш .. подсигуряваш се
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
а я си представи ,че тоя те хареса сексуално ?
Сладко.. И онзи за който се сещам е пич, можем да сме си дружки, не изпитвам грам нещо към него от тогава, ама въпреки това не бих излязла с него..
С бившия ми пък не сме в лоши отношения, ама не сме се виждали от както се разделихме (бая време вече). Мисля, че с него също можем да сме си дружки (наистина), защото се познаваме из основи, ама пак не искам и би ми било гузно..
А ако гаджето ти се среща с бивши?
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
@klimatronik, сигурно щом сме спали нееднократно сме се харесвали.
@щруд, нямам против да се среща с бивши. Даже се е случвало последната му сериозна приятелка да му звъни, докато сме били заедно. Не ме притеснява по никакъв начин това.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
нищо чудно пак да спите :Д
@klimatronik,то лошо няма,но за целта се иска желание и от двете страни.
@ShtrudeL,отговарям на въпроса ти,защото и аз излизам с бившите си.Нямам нищо против моя да излиза с неговите такива,защото връзката ни се гради на доверие.
И да вметна,че освен 4-те ми сериозни връзки от по година-две съм имала и чисто сексуална връзка година и половина и с въпросното момче все още контактуваме чисто приятелски,излизаме и прочие.
Ясно е,че щом толкова време сме имали такава връзка и някога в бъдещето можем отново да имаме,но след като имам до себе си човек,когото обичам и с който ми е супер (във всяко едно отношение) няма причина да търся нещо от друг.Всеки има бивши и (според мен) е глупаво да ги избягва заради общото им минало.Ако човек е достатъчно умен никога не би направил нещо с трети човек.
http://vbox7.com/play:f64c99f309
Шофирай разумно - стигни жив!!!
``
Последно редактирано от feikk : 05-01-2013 на 23:36
dgdg
1. Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
- Мех. Откъде да я знам. Не мисля, че има граница в общуването. Граници трябва да има в държанието.
2. Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
- Разбира се, че си "спомням", че имам гадже. Но този факт не ми свети като досадна червена лампичка в главата. Ако персоната е "ебати яката" не се опитвам да впечатля лицето. По скоро бих станала по-разговорлива и заинтересувана от човек, но не до толкова, че да поискам да му бръкна в гащите да видя какво си отглежда.
3. Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
- Споменавам, да. Винаги си казвам. Снимки си разменяме. Не виждам нищо лошо щом снимките не са някакви разголени, ами най-естествени докато примерно съм изкачвала Витоша през лятото/ранна есен. Интересувам се от интересите на човека и гледните му точки. От background-a му. Но няма да питам въпроси свързани с интимност - било то между въпросното лице и друг човек; или просто между въпросния човек и ръката му под душа/пред компютъра.
4. Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
- Не. Говоря за секс, но не и в подробности. За пример - бях срещнала някакъв младеж, с който се заговорихме за секса между младежите днес, срамежливостта, етц. Но не обсъждам това какво искам аз, какво съм правила и какво искам да правя. Ако разберя, че гаджета ми го прави не бих се разсърдила или обидила. Не знам защо темата 'секс' трябва да е забранена.
5. Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Разбира се, че ще отида сама. Това е мой стар познат/а. От какъв зор ще взимам приятеля си? Да ме брани/защитава, да ни наблюдава, и т.н.? Отивам сама, независимо какви отношения сме имали с въпросния познат. Това да взема приятеля си при положение, че познатия е само мой, ми се струва малоумно. Ако на него се случи - не бих изявила желание да отида с него. Не бих се и разсърдила, ако той отиде без мен.
6. Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
Ако се споменат гаджета - да. Ако виждам, че противоположния пол "бие на някъде" - да. Иначе, не го казвам. Защо да го казвам? Грозно е. Като че ли някой се е засилил да ме "такова" и аз се защитавам. Не смятам и за редно да го спомена от нищото.
7. Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
Лично пространство = време за срещи със стари познати (насаме); време за практикуването на настоящи интереси/хобита и създаването на нови такива; време за самите нас. Лично пространство асоциазирам и с това половинката ми да не пита постоянно къде съм, с кой съм и кога ще се прибера. Всъщност, нека пита. В реда на нещата е да пита. Това, което имам предвид е, че не трябва да го "натяква" и не искам да се сърди, че въпросното лично пространство съществува/искам да съществува.
Не бих настоявала за нищо, защото мразя, когато някой мен да ме кара да споделям, когато не искам. Не смятам, че е подозрително. След време ще ме накара да се почувствам тъжна, защото аз обичам въпросното лице и споделям голяма част от това, което съм (и притежавам) с него, а той не може.
8. И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
- Разбира се, че можеш да отговориш на всичко. Тук опира до това дали искаш или не. Статиите в тийн-а са боклук. Няма "трябва" и "не трябва".
9. Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
Аз споделям всичко с половинката си, когато съм в настроение. Нищо не прикривам тогава. Понякога просто не ми се говори и споделя. На настроения е. Не смятам, че е нормално да имам тайни, които да пазя, че да не нараня човека до себе си. И все пак, това че си се заговорил с Пенка в супермаркета и си го премълчал пред Драганка, няма да нарани някого.
аз съм на мнение,че когато имаш връзка с човек трябва да е до гроб без никакви изневери ! :Д
като цяло пазенето на тайни от половинката на всяка цена не е яко...това винаги ми е било с подобни истории - винаги може да кажеш нещата донякъде, за да задоволиш любопитството, но винаги има някой, който ще продължи да дълбае, тогава просто става ужасно, неприятно и напрягащо...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Всичко до флирт е позволено.
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Случвало ми се е някой да ми се хареса, но чак да забравя, че си имам гадже...
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
Принципно не отговарям добродушно на непознати,които ме зарибяват по интернет и не се стига до разговор за опознаване
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
Говоря си за секс с противоположния пол. Но с някой ,с когото сега съм се запознала... не се сещам такъв случай. Честно казано не знам как бих реагирала,ако разбера ,че гаджето ми го прави... наистина, обърках се
Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Ако поиска да дойде с мен - ще го взема. Ако на него му се случи със сигурност ще поискам да отида ;D
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
Ако стане дума. Все пак, за да не знае значи не ме познава. Супер нелепо е да изтърся от нищото "ама аз съм обвързана" и да чакам едно незаинтересовано "браво" :Д
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Личното пространство е удобната самота. Времето когато това, че си сам ти доставя удоволствие и не искаш някой да ти го разваля. Искаш да се видиш с приятели, искаш да се занимаваш с някакво хоби и т.н. без дори и любимия човек да ти виси на главата. Определено трябва да го има. Не мисля,че на някой нервите му биха издържали да няма 5 минути време за себе си.
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
Значи, че ти имаш по-малка нужда от време сама , отколкото него. Няма нищо нередно в това, защото всеки има право на лично пространство и това, че ти си готова да не го ползваш не значи,че той е виновен ,ако иска да го ползва.
И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
Въобще не съм съгласна с тази статия.
Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
Обичам да си споделяме всичко, но наитина има неща, които минават границата. Например, ако се загледа по някоя мацка и ти ,както пише в статията - покажеш самочувствие и замълчиш, и той се обръща и ти казва "мило, загледах се по друга". Не би ли предпочела да го запази за себе си? Да не ти споделя чак всичко?
Последно редактирано от Azoria : 05-02-2013 на 10:20
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Когато съм обвързан (а аз това не го правя е така, че да се намирам на работа, а го правя сериозно), възприемам всичките момичета просто като приятели и не мога да погледна на тях като на жени.
Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Просто се държа с тях приятелски, но няма никаква близост.
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Виж, какво съм написал в началото - момичето срещу мен може да е егати якото пи*е, ама просто не мога да я възприема като такава, когато си имам приятелка.
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
Да, споменавам, за да няма неприятни изненади и ситуации. Нека си знае, пък да си контролира действията и да не си дава някакви надежди
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
Говорил съм, но като цяло не ми е любима тема на разговор. Предпочитам това, което се случва между мен и приятелката ми (било то настояща, било то бивша), да си остава между нас.
Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Най-вероятно ще ѝ обясня, за какво става на въпрос, за да не стане после някоя интрига, че са ме видели да се шматкам с някое друго момиче. Ако приятелката ми е свободна и иска, ще е добре дошла с мен
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
В един или друг момент на разговора - да.
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
За мен понятие като "лично пространство" в една сериозна връзка няма. Има понятие "общо пространство" - всеки да знае всичко за другия, което го интересува, а останалите хора да не се врат в това пространство
Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
Щото това да правиш нещо, което знаеш, че би наранило половинката ти, а после да го криеш, за да не стане факт, е тъпа постъпка и даденото действие е било по-важно от взаимоотношенията ти с този човек. Много мразя такива неща
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
