Отговор в тема
Щруделче , не знам къв е конкретният повод да питаш глупави неща , но ти си странно момиченце с нерешени емоционални проблеми и каквито и отговори да получиш , едва ли ще ти помогнат.Първоначално написано от ShtrudeL
И хич не ти се струва леееееко нечестно?Имам лично пространство , което изисквам да се уважава , но не позволявам приятелката ми да има тайни от мен.
Тва мъжете... хич не сте толкова сложни, ама с ей такива изказвания се чувствам като пълен малоумник в по-добрия случай.
Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
-Доста е тънка границата. Зависи от това какъв е партньора ти.
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
-Не ми се е случвало да каня момче на кафеМм, също така, когато съм във връзка, не гледам на другите момчета като на обект, който ме привлича.. някак си, а просто като приятели/познати.
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
-Защо да не е нормален? Абсолютно нормален е, когато познаваш от по-дълго човека, разбира се. Да го питаш в момента, в който се запознаете.. за мен ще бъде неловко поне. Иначе да, ще спомена, че съм заета, ако ме питат за това.
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
-Не бих го обсъждала с непознати, освен ако нямам някой познат, с който вече съм говорила за това. Ако се познавам с човека отсреща отдавна, тогава нищо не ми пречи да говоря за каквото и да било.
Ще се почувствам нормално.
Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
-Мой/я познат/а е. Ако ме покани ще ида сама, ако спомене нещо за него, ще го питам дали иска да дойде с мен. Предполагам ще е същото и за него.
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
-В момента, в който се стигне до този въпрос ще го спомена, но да го изтърся така.. изведнъж.. мм, ще бъде неловко :3
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
-Когато сте двама личното пространство, вече не е толкова лично, а по-скоро общо. Вие сте заедно, макар и две отделни личности. Ако има нещо, той е човек, на който мога да се доверя и мога да му кажа/покажа всичко. Общото лично пространство вече е нещо, в което никой друг, освен вас, не трябва да се бърка.
И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
-Можеш да отговаряш на всички въпроси, друга е темата, на кои от тях искаш наистина да чуеш отговора. Например въпроса със приятелките и коя харесвал най-много. Това никога няма да го питам, защото после ще го ревнувам от нея. Без причина.. ей така, просто защото ми е отговорил на въпроса.
Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
-Нямам тайни, които да пазя от него. Има неща, които още не съм му казала, но с течение на времето, най-вероятно ще разбере и без да ги казвам.
*сън*
Границата при мен е много строга.
Разбира се, че си спомням, че си имам приятел, когато разговарям с някого. Нелепо е да се захласнеш по случаен познат, когато обичаш някого. А ако се захласваш, значи не обичаш.
Когато говоря с човек от другия пол, винаги пазя някаква дистанция в думите. Но не защото се правя на много важна че си имам приятел, а защото морала ми не го позволява - пак казвам, недопустимо е за мен да проявявам какъвто и да било интерес към друг.
За запознанства в нета няма и да говоря - абсурдно е, дори необвързана не бих пращала снимки и разговаряла за лични неща с някакъв си от нета, дето не го знам какъв е.
За секс не говоря с никого, освен с приятеля ми. Говорим за цветущи подробности. С приятелка мога да подхвърля някое изречение по темата, което обаче не включва илюстриране на мен самата в еди-коя-си поза.
Ситуацията със стария познат: Вероятно ще отида сама. Зависи и за какъв човек говорим. Примерно някой, с когото сме били наистина приятели и по стечение на обстоятелствата не сме се виждали отдавна - да, отивам. Някой, с когото никога не съм поддържала близки отношения - вероятно ще си останем с разговор по телефона. И няма да направя проблем, ако приятелят ми излезе да се види с приятелка. Имам му доверие. Ще питам как е минало все пак.
Лично пространство в една връзка няма според мен. Говорим за сериозно обвързване и намерения, не хайманосване и леки връзки за по месец-два. Няма лично пространство, щом си решил, че ще споделяш живота си с някого. Този човек е личното пространство оттук нататък. Това не означава да сме в течение буквално за всяка минутка от деня, която не прекараме заедно. Това означава да си имаме доверие и без притеснение да допуснем човека до себе си толкова близо, колкото той поиска. Оттук се изгражда доверието за мен.
За въпросите от статията - не съм съгласна, с любимия човек трябва да можете да си споделяте всичко, всякакви въпроси да бъдат с честни отговори. Пак се връщаме на въпроса за доверието - трябва да се разкриеш пред този човек. Не той да се притеснява да те пита нещо, щото нали, да не се скарате.
Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Границата е много тънка и аз самата не знам къде е точно тя, признавам си. Бих казала до флирт. И то до някаква степен на флирт. Нека не се лъжем и си признаем, че много момичета обръщат приятелските отношение с противоположния пол на лек флирт, без дори да го осъзнават. Природа, какво да се прави. Но не бива да се прекалява. Не бива да се пренебрегва половинката.
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Не забравям за половинката, но това не означава, че не обичам да ме харесват.
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
В нета много внимавам, особено с непознати. Но пък някои хора ме предразполагат да си общувам с тях на всякакви теми, в което не виждам нищо лошо и все пак се знае, че съм обвързана.
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
Случвало се е, ако си паснем с човека. Просто си говорим за всичко. Било то пред гаджето или не. Обикновено се случва в компания. Но не бих излязла насаме с някой, който познавам от скоро, за да си говорим за секс..
Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Сама. Какво ще прави гаджето там, при положение, че не го познава. Ако завършем отново контакт с този познат. Следващия път ще взема и гаджето. Същото важи и за него. Ние сме доста самостоятелни в това отношение и не си дишаме във врата.
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
Споменавам. Все в някоя темичка от разговора приплъзвам "приятелят ми". Например "с приятелят ми бяхме еди къде си".
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
Трябва да има лично пространство при всички случаи, иначе връзката за мен върви към провал. Все пак преди да си се обвързал си го имал това пространство и то трябва да се спази поне малко. Не казвам, че не трябва изобщо да допускаш никой до себе си, но има моменти, в които искам да съм сама, моменти , в които искам да съм сама с приятелите или да отида някъде самичка.
И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
Можеш да отговаряш на всичко, но трябва ли да досаждаш на човека до теб?
Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
Аз нямам тайни от приятела си. И съм против лъжите от всякакво естество, но държа страшно много на личното ни пространство. Искам да излизаме и заедно и отделно. Все пак така запазваме и тръпката. Нали трябва и да си полипсваме? Довечера ако реша ще изляза с приятелки на клубче, ще се забавлявам, но накрая се прибирам при него, в нашето легло и ще съм най-щастливата! Не искам да си дишаме във вратовете, това би развалило нашите отношения. Понякога се е случвало със седмици да сме нон стоп заедно, но пък в следващия момент имам нужда и от нещо друго и това трябва да се знае. Свободни хора сме преди всичко и това не трябва да се забравя.
Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Не знам границата е доста тънка . Прекаленият флирт може би
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Обичам да правя добро впечатление и да ме харесват , така съм научена от малка . Но това не значи автоматичон да се свалям . Не забравям че имам приятел но не го споменавам постоянно .
В нета много внимавам, особено с непознати. Но пък някои хора ме предразполагат да си общувам с тях на всякакви теми, в което не виждам нищо лошо и все пак се знае, че съм обвързана.
Не съм по този тип общувания не обичам да споделям лични неща с непознати . Но ако персоната ми допадне и съм я опознала можем да постигнем мноог хубав общ език . Пращам снимки, но не на всеки .
оворите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
Аз за секс говоря основно с момчета . Допада ми защото вниквам и в тяхната гледна точка а пък и е мноог забавно и хубаво . Не с непознати а с момчета който са ми твърде ама твърде близки . Ако приятелят ми го прави няма да имам нищо против . Стига да не споделя чак потробности .
Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Не си пропилявам стойностните познаства само защото съм обвързана . Ще отида сама и ще се видим като приятели и това е . Аз също не бих имала против ако той е в същата ситуация . И двамаат си вярваме достатъчно .
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
Да споменавам ама после не започвам да говоря само за него защото става досадно за отсрещният да слуша само '" ами той приятелят ми това или онова"" доста е досадно .
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
Обичам да имам време за себе си и моите лични нужди . Не обичам да съм с някой 24 часа в денощието стаав ми супер задушаващо и скучно . Оличам да излизам и да се забавлявам с приятели . Не съм от момичета който не излизат навън без гаджето си . Личното пространстов е нужно за да остаавш на саме със себе си и мислите си . Вревмето когато ще направиш нещо за себе си а не за някой друг . Приятелят ми също мисли като мене . Просто за мен еднавръзка в която двойката е като сиамски близнаци е супер тегаво и скучно .
И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
Защото някой от въпросите може да се твърде лични за другият . Попринцип съм си нагла и си питам всякакви въпроси . Но е факт че има и много личин неща . Аз също не обичам да споделям лични неща но пък обичам да питам за тях
Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
За мен като имаш приятел не значи да си знаете и кътните зъби . Имам тайни от приятелят си но те са свързани лично с мене и миналото ми . А и не са толкоав много . Научена съм да минипулирам от дете но не точно в тази връзка се старая да съм искрена защото държа на нея . Обичам да съм с него и държа на него но просто имам огромон его което понякога ми пречи . Но засега нещата са прекраснеи при нас и двамата се стараем много да си запазим хубавата връзка . И двамата си имаме трески за дялкане но си се обичаме .
Ми за някой хора сексът ен е толкова голяма изневяра . За мен също стига да не е секс с чувства . Мноог повече боли от целувката вмесот от единят секс .
Да, знам че има такива хора, макар че не го разбирам. Но при нея е странно, защото по мои наблюдения е доста ревнива в някои отношения. Освен това и отношенията й с приятеля й бяха до скоро много странни и сложни.
Аз също съм ревнива приятелят им и той . Но в това отношение сме малко по либерални един към друг .
Аз доколкото знам при тях вееч всичко си е наред .
Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
--- За всеки човек границата е различна.. но и аз мисля, че е въпрос на държание...
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
---Много добре си спомням. Не се държа по някакъв начин за да впечатля човека отсреща.
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
----Принципно гледам да отбягвам чатове с когото и да било, не разменям снимки, абе не съм аз тази дето се интересува
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
--- НЕ. Не мисля, че трябва да обсъждам това с други момчета освен приятеля ми. Ако той го направи.. ще ми стане може би гадно, но де да знам
Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
--- Ами може и по телефона да разбере как съм. А в случай, че приема, което е изключително рядко, ще взема кучето си
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
--- Eстествено
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
---Личното пространство трябва да го има до някаква степен. Прекаленото настояване за такова би изглеждало подозрително, от там се появяват съмнения и т.н и т.н. Това значи, че не е готов/а да сподели личното си пространство и му трябва време.
И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
--- Понякога е по-добре да не се задават някои въпроси. Колкото до статията, аз съм задавала някои от въпросите, както и той на мен, и не виждам нищо лошо в това. Смисъл, може да зададеш всякакъв вид въпрос стига да подбереш внимателно времето, в което го задаваш.
Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
--- Ние си споделяме абсолютно всичко. Нямаме тайни. Нямаме лъжи. Решили сме, че така е по-добре. А и ако се лъжем, къде отива доверието?
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
