Когато съм обвързан (а аз това не го правя е така, че да се намирам на работа, а го правя сериозно), възприемам всичките момичета просто като приятели и не мога да погледна на тях като на жени.

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Просто се държа с тях приятелски, но няма никаква близост.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Виж, какво съм написал в началото - момичето срещу мен може да е егати якото пи*е, ама просто не мога да я възприема като такава, когато си имам приятелка.


Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
Да, споменавам, за да няма неприятни изненади и ситуации. Нека си знае, пък да си контролира действията и да не си дава някакви надежди

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
Говорил съм, но като цяло не ми е любима тема на разговор. Предпочитам това, което се случва между мен и приятелката ми (било то настояща, било то бивша), да си остава между нас.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Най-вероятно ще ѝ обясня, за какво става на въпрос, за да не стане после някоя интрига, че са ме видели да се шматкам с някое друго момиче. Ако приятелката ми е свободна и иска, ще е добре дошла с мен

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
В един или друг момент на разговора - да.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
За мен понятие като "лично пространство" в една сериозна връзка няма. Има понятие "общо пространство" - всеки да знае всичко за другия, което го интересува, а останалите хора да не се врат в това пространство

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
Щото това да правиш нещо, което знаеш, че би наранило половинката ти, а после да го криеш, за да не стане факт, е тъпа постъпка и даденото действие е било по-важно от взаимоотношенията ти с този човек. Много мразя такива неща