Питанки/Чуденки (тема за обвързаните)

[xXxPETYAxXx]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Границата си е същата, както и когато си нямаме половинка, но не си и търсим, т.е. всичко до лек флирт, но не и по-нататък. Въобще "граница" и "не трябва" ми звучи, сякаш ще се съобразяваш насила с нещо, само и само защото така е редно, което пък не ми харесва. Всеки обвързан човек би трябвало да не целува/кани на срещи други хора, не защото там е границата, а защото самия той не изпитва желанието да го прави.
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Не забравям, държа се нормално. Но, ако се случи така, че да изпитам някаква тръпка, едва ли бих гледала в земята и да си мисля "Аз съм обвързана, не трябва да ме привличат други". Ако мислим така, това не е ли равносилно на "ще си стоя с питомното, няма да гоня дивото, въпреки че дивото ми харесва повече"?!
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
Не обичам да контактувам с хората, задаващи толкова лигави въпроси. Аз пък не бих задала подобен въпрос на непознат не за друго, просто не ме интересува. А за разменянето на снимки - нали ги има качени повечето.
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите? Зависи. 1-от настроението ми и 2-от човека насреща. Бих говорила за секс с някого, когото познавам от скоро(е, не чак минути или часове), ако обаче знам, че не би го приел като намек, а като обмяна на идеи примерно. Т.е., ако е обвързан, ако е много далеч и т.н., абе просто да ни е ясно и на двамата, че е просто разговор, а не флирт.
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате? Ами, ако както при мен - да не е флирт, а просто споделяне на опит и идеи, то няма проблем. Обаче, ако се инрересува прекалено за момичето, момичето му прави намеци и т.н. - лошо.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Да не ми е кученце, че да си го вземам навсякъде. Ако стария ми познаиник се опитва да ме зарибява, бих могла и сама да се справя със ситуацията, най-малкото да си тръгна. Ако пък иска просто да пием по кафе, то какъв е проблема. Ще му кажа, че излизам, ако прояви желание да дойде няма да го спра, но няма да настоявам. Същото важи и за него - ако му се случи такова нещо - да отиде, лично аз бих се почувствала унизително, ако му се натрапвам и едва ли не му нямам доверие.
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
Ако стане на въпрос да, но иначе не. Не го крия, но е тъпо "Здрасти,...бла-бла-бла..., аз съм обвързана."
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително? Ами да, подозрително би ми било, ако някой не ми споделя много, но пък държи да знае всичко за мен.
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?Или, че на него му трябва повече време, или просто си е такъв, или не си му толкова важна, колкото ти се иска. Вероятно има и други варианти.


И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
Статиите напоследък са много измислени...и тъпи. Вече се чудят какво да пишат. Не следвайте съвети от статия.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим? Защото би наранило нас, ако не си дадем шанс да разгадаем чувствата си? Защото не искаме да сме зависими на 101%, дори от човека, когото обичаме, искаме все пак да сме отделни личности? Една среща с бивше гадже например или с някой привлекателен индивид е показна за самите нас си, за това колко сме зрели, колко държим на половинката си и т.н., докато, ако във всичките си действия сме съпроводени от половинката си и тя ги знае, то тогава няма как сами да си "тестваме" чувствата.

.