Здравейте, на 19 години съм, приятелката ми е на 17 и ходим от 2 години.. Първата година всичко беше идеално, докато не почнахме да се караме за глупости. След това тя започна да има чувства към едно друго момче, но и двамата не искахме да се разделяме и намерихме начин да продължим, тя поправи грешката си.. След това имаше още доста караници за всякакви работи.. който не са спрели до сега.. сега обаче се караме за доста сериозно нещо.. проблема с личното пространство и свободата..
Аз съм на принципа, че когато двама човека се обичат те би трябвало да имат нужда да се виждат , а приятелката ми разбира любовта по следния начин (някъде от година, преди това беше като мене) .. когато двама човека се обичат не трябва да е проблем ако не се виждат, а трябва да ги крепи това, че се обичат. С други думи на нея не и пречи ако не се видим примерно седмица или повече.. за нея е важно просто че се обичаме. Обаче за мене това е голям проблем.
Стана така , че тази година ще отивам да уча в София, на 500 км от нея, а след 2 години тя ще замине да учи във Франция. Отначало не ми беше много лесно да приема това, обаче го приех, разбрах я.. иначе преди тя да ми каже, че ще учи в чужбина аз бях готов да уча в моя град за да не ни дели такова разстояние, както и да е.. вече нямам проблем с това..
Обаче тъй като тя е решила да учи там съответно сега, докато е на даскало се скъсва да учи , ходи на курсове и в крайна сметка и остават около 2-3 свободни часа на ден. Тъй като аз имам нужда да се виждаме по повечко, а тя има само 3 часа и за да ми стига искам да се виждаме поне 4 от 5 дена в седмицата. Тя много често иска да си остане вкъщи да поскучае, да остане при техните, да си почине пред компютъра. И ако зависи от нея ще се видим само събота и примерно 2 дена от понеделник до петък по 3 часа.
Тъй като аз искам да се виждаме по много , а тя не по много, правим компромиса да е нещо средно.. аз така проблеми нямам, обаче тя има.. казва че така я задушавам, не се чувствала свободна, не можела да прави каквото и скимне, каквото и било приятно.. Постоянно се караме, че не съм и давал лично пространство.. (тя и да не се виждаме въобще пак няма да може да прави всичките работи дето иска, тъй като има по 3 свободни часа на ден ).. и вече не знам какво да правя, често си говорим, че май сме станали прекалено различни, аз нямам нужда от толкова лично пространство, а тя има . Споменаваме и за раздяла, обаче и двамата не го искаме, аз особено.. Често стават много големи караници, разправя ми че само аз съм бил виновен за всичко..
Ако стане нейната аз не се чувствам добре и колкото и да го крия тя разчепква и като разбере казва че понеже се чувствам така пак я задушавам.
Ако направим компромисен вариант понякога няма проблем , но рано или късно извърта нещата така , че да няма компромис а да става нейното.
Ако не ги извърти след време пак не е доволна и казва отново, че няма лично пространство.

Моля дайте някакви съвети.. Как да оправим нещата? Толкова ли съм сбъркан, защото искам да се виждаме толкова често, ненормално ли е това?
Като отида да уча в София ще се виждаме през месец за по 2 дена, не ми е проблем това, обаче сега като може да се видим и ми е проблем като тя не иска..