Значи не искам да навлизам в подробности, но за 2 години - от 2011 ми се случиха няколко събития. Последното, и това което отключи депресията беше как майка ми ме хвана да продавам наркотици. Това стана преди почти година. Малко по-рано почина и дядо ми. Иии просто това което причиних на майка ми е неописуемо. Преди това бях психически пристрастена към марихуана и пиех. Всичките ми "приятели" ме изоставиха, но успях да се справя сама. Е след последното събитие просто рухнах. Вината, която изпитвам е .. не мога да опиша с думи колко голяма.. За мен депресията винаги е било нещо как да кажа, пресилено, защото всеки говори оо колко съм депресиран/а, оо в депресия съм. Така че колкото е да съм потисната и тъжна никога не съм смятала, че е депресия или че имам проблем, ако е така може да се каже, че съм в депресия още от първото неприятно събитие, но както и да е. От октомври месец изпаднах в някакво състояние - спах по 48 часа без да мръдна, не изпитвах глад, не можех да мръдна буквално, след това започна период на спане по 3-4 часа като така един вид се наказвах и си мислех и самообвинявах колко съм тъпа (а то наистина е така). В същото време не спирах да ям, честно и до сега не си обяснявам как е възможно да поема толкова количество храна. Преди около месец- два пак започнах да пуша трева всеки ден, обаче и това не ми доставяше удоволствие, нито ме успокояваше. Пак започнах да спя по цял ден ама буквално. Просто не можех да стана. Чувствам си тялото като 40-годишна жена. Болки навсякъде, като се събудя ме боли кръста, главата ми боли по цял ден, крака, ръце всичко. Имах халюцинации, ама да речем, че е от тревата. Не мога да се контролирам мислите, а за това как се чувствам няма да навлизам в подробности - накратко съм смазана, рева по цял ден, което за мен е толкова жалко, виноги съм гледала с лошо но хора, които вместо да направят нещо реват и се оплакват и затова и се мразе още повече, нямам нито един приятел. След като ме заебаха всички абсолютно съм се отказала от мисълта, че някой ще е до мен в труден момент. В никакъв случай не съм асоциална, но факт е че съм абсолютно сама. Седя и рева от болките, от това в какво съм се превърнала по цял ден, а това е толкова жалко, че направо сама се паднах в очите.