Депресия

[DoctorSatan666]

Тва кой го казва........................... защо се опитваш да налагаш твоите страхове и филосифии като нещо миродавно. .................... ти като "светия всезнаещ светих" ли се явяваш в цялата философия.

ПП: добре бе, а това да казваш, че света ти налагал предрасъдъци, които всъщност са били виновни за твоите страдания какво е, не е ли прехвърляне на вината от себе си към света и другите. ............... да прехвърлиш вината не е признак на сила, а на нищожество.

Никой не обвинявам за това, че ми е налагал предразсъдъци, даже напротив. Тези предразсъдъци така или иначе са били част от живота ми, били са необходими в даден етап, затова са и толкова популярни впрочем.Но дойде период когато разбрах същността им, промених се вътрешно и вече нямам нужда от играта на сполука-несполука ("Който учи, той ще сполучи" хахаха, помни ли го някой това?).

много бързо го определи смисъла на думата "порастване", ми думата "порастване" за различните хора, различните религии, сатанистите, докторите извън бариерата т.н. може да има съвсем противоположен смисъл. ................... защо твоето определение за "порастване" да е с нещо повече. ..................... твоето мнение може да го налагаш като миродавно само на маймунките.............. който възприемат философията ти като нещо повече от боза............... (но не мога да отречи, че има е свестни неща, които казваш)

Естествено че "порастване" всеки си го тълкува както си иска, но аз разглеждам думата в най-чистия и смисъл, в най-природния дори. Порастване значи процес насочен към автономност и независимост. Но това не става чрез имитиране на това, което "порасналите" правят.
Иначе растежа съвсем не значи само това, "да растеш" има всевъзможни тълкувания, понеже растенето може да е в крайно много посоки. Но тук говоря за основното положение, за основното действие, което изразява думата. А основното за растенето, е че всяка единица се обособява, става по самостоятелна, по комплексна. Разиграването на театри в ума, чрез образни представности не е порастване, а чист атавизъм. А пък играенето на ролята "пораснал" - още по-малко. Това беше тезата ми. И не виждам защо е грешна. Да бъдеш на 20-30 години и да изпитваш вина от мисловния образ на майка си, не е точно най-зрялото нещо на света.
И разбира се, моето тълкувание на "растеж" съвсем не претендира да е вярно - още повече че щом си говорим за тълкувание, такова нещо като "вярно" губи смисъла си. Но така или иначе това е моята интерпретация - указал съм защо е такава, който има акъл - да преценява.

Tl;dr отново ми изкривяваш думите, нищо не си разбрал, обвиняваш ме за неща, които не съм казал, и като цяло нищо не казваш. Нищо повече не съм и очаквал от теб, но отговора ми беше повече насочен върху темата отколкото някакъв опит за дебат. Не мисля да задълбавам и в етимологични спорове, особено с толкова безпочвени от твоя страна аргументи. С това, думите ми към теб свършват.