Добър вечер, търся помощ.

Безумно трезва съм в момента, така че няма да е интересно, да знаете.

Тийнпроблем. Защо някой би търсил помощ тук? Ако домът ми е в едни кафеви очи, а сърцето ми в едни зелени, то тук е мазето ми. Идвам, напивам се, псувам, бия си чикии - всичко, което може да се прави в едно мазе. Тъпо е но усещам някаква връзка. Пък един човек смята, че носи душата на влак - смахнати са всички, а другите ги няма.

...Да ме няма и мен.

Днес беше изборен ден. Надявам се моят избор да е по-сполучлив от общественият, в политическият /и не само/ контекст.

Когато бях на 13 реших, че ще търся себе си. Е, тогава не го осъзнавах, но така се получи. И наистина търсих. Напуснах училище, започнах да правя секс (и то какъв!), не се пропих тогава, но пък компенсирах с наркотици. Четях книги, бях щастлива, тъжна, а веднъж щях да скоча от една Билла. Ходих на планина, на море, запознах се с много хора. Разбивах си сърцето, умът, домът, всичко. Вчера се опитах да се удавя в леген, а имаше един път в Мосю Бриколаж нещо, което не помня, защото взех прекалено много диазепам.
Минало и заминало.
Да се върнем на легена...
Вече не съм на 13. Нито на 15. Разбирате ли? Не мога повече така...

Имам клаустрофобия. Моето тясно пространство е София и ме задушава до болка. Моето тясно пространство съм аз и се задушавам до кръв. Моето тясно пространство сте вие, мазето ми, и ме задушавате толкова, че ми се повдига.
Тясното пространство са чашата от които пия, леглото на което спя, пръстите с които пиша и малоумната машина за словесен бълвоч на раменете ми.

Всичко около мен е много кухо, но ме успокоява мисълта, че има паралелна реалност, където всички сме Слави Трифанов или Хитлер.

Реших да се самоубия. Но не се радвайте - размислих.

Искам да изкъпя крава в Индия, да карам колело в Прага и да засадя дърво в Ирак. Да науча полски, а след две години точно на тази дата да отида да си сипя вода на Рила. И още много неща искам.
Всичко, но не и да стоя тук, да се чувствам така и да няма какво да направя.

Не мога така пасивно.

Намери си скапано хоби, гледай турският сериал, ожени се, народи си пет деца, гласувай за ГЕРБ, купувай си кашкавал от Лидъл и си прави срещите на Попа или на Софийският, а всяка петък вечер в коя кръчма беше?...БУЛ-ФЪКИНГ-ШИТ. Или ненене постави си цели, амбицирай се, запиши се в УНСС и работи като лекар (да, лекар от унсс) за 300 лева, събирай се с хора, които мразиш и се прави, че псевдо-философската книжка написана от някой американски "лайф коуч" е най-живото преобръщащото нещо на този свят. Хахахахаха!

Живи, здрави и обичани да сме всички, но ми хрумна една идея.
До другият понеделник да съм си хванала нещата и да съм се изнесла. Ще събера някакви пари, ще си взема любимите дрехи...Ще си хвърля СИМ картата, но не и телефона, на него има музика и глупости. Бележка няма да пиша, тази тема е достатъчна.
Обаче аз наистина искам "да ме няма". Искам да си стопя личната карта, да простя, да забравя и да продължа напред.
Нищо не ме задържа. Съжалявам. И дипломата бих си изгорила, но нямам такава, хаха.

И все пак ще се върна, де, нали ще си налея вода на Рила след две години...

Един човек направил като мен и сега е на 30, и е там от където е тръгнал. Дали и с мен ще стане така? И какво значение има всъщност...


Изморих се, но пък и стига толкова..... Хубаво съм го решила, но се чудя дали е възможно.....