Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
ами така е, аз и преди съм казвал, че ние ВИНАГИ сме си овцИ, само сами избираме кой овчар да ни пасе.

ПП: ти кво, да не си мислиш, че ако не си християнин и тогава пак не си овца ли
Не. Но волята на много от "християните" е водена от страхът да не бъдат наказани от Господ. И ако го нямаше дядо Боже, да казва, че ще отидеш в Ада, ако не си праведен, щяха тия хорица да покажат вълчия си нрав. Други християни го правят, защото наистина смятат, че е правилно и страхът отдавна не ги води. Но начинът, по който ви е написано светото писание, произвежда страхливците-лицемери. Проблемът при тях е, че никога не са осмисляли алтернативата, за да я отхвърлят, а вярват сляпо.

А пък моментът, в който просто няма как да стигнем до консенсус, е че за мен всички тези "Аз", за които говорих по-горе, са ми равносилни и вярата не ми изпъква с нищо. Нито държа да ходя в Рая, нито държа да ходя в Ада. Ако имаше такива, щеше да ми е все тая къде ще попадна, щото съм незначителен във Вселената. Тва са само някви желания, породени от човешките ми страсти. Без моите страсти, без хората изобщо и без да я имаше Вселената, щеше да има едно нищо, което да е много спокойно и всеки смисъл, който съм откривал през живота си, се губи там. Тъй като нещата обаче съществуват, се целя да не забравям, че смисълът който носят е обвързан със съществуването и същността им. Когато определям нещо, аз го правя, защото съм човек и мога. Ако ме нямаше като човек, нямаше да има какво да го определя, а такъв сценарий е твърде възможен. Така че как ще определя едно нещо, смятам че не носи никакво значение. Но го определям според моментните си вярвания, според Азът, който съм си облякъл. Това ме прави овца на самият мен. Та от тази гледна точка, да, смятам, че и аз съм овца.