Аз твърдя, че това, което нарекох сляпа вяра, ограничава опитът ти. Страхът да се замислиш за алтернативите, ти пречи наистина да ги отречеш. И като казвам наистина да ги отречеш, имам предвид, че изчезне ли страхът, тогава човекът ще прави каквото му е кеф, защото не ги е отрекъл истински. А често е достатъчно да се почувства човекът нещастен, за да загуби вярата си, да изчезне страхът му и да се пусне свободно по течението. Защото, както и да се кривим, всички очаквате щастие от вярата си. Било то сега или някога, някъде.