- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Много много объркана :X
Обикновено не бих писала във форум, но някак ми се иска да чуя странично мнение... а нямам смелост да говоря с някой от обкръжението ми.
Нещата стоят така - аз съм последен клас в училище, приятелят ми завърши преди 1 година, а сме заедно от 2. Всичко между нас винаги е било прекрасно, има химия, има разбирателство, обичаме се и връзката ни е перфектна, общо-взето. Винаги ни е било приоритет да си прекарваме времето заедно, обаче напоследък 50% от това ни време заедно е изпълнено с някакви безсмислени заяждания, глупави спорове и все за незначителни неща. На моменти сме - днес се караме, утре не можем един без друг. Проблема е, че на мен тези смени на полюсите започнаха да ми омръзват, а очевидно и на него, защото започнахме все по-рядко да излизаме заедно, било то само двамата или в компания. И така докато преди няколко седмици, когато за пореден път имахме някаква разправия и изкарахме уикенда разделени. В събота уговорих една приятелка да излезем да разпуснем, ей така по заведенията, и точно когато щяхме да се прибираме, не знам как ни хрумна да отидем на дискотека. Танцувахме(и да си призная, пийнахме повече) и в момента, когато чувствата се бяха вече засилили под въздействието на алкохола, видях в заведението да влиза момчето, което адски харесвах преди да започна връзка със сегашния си приятел. Той тогава беше зает и не ми обърна внимание, но онази вечер влезе в заведението сам. Заговорихме се, можех да го питам някакви малки неща, неща, които за моя приятел отдавна знам. Цялата вечер беше като в сън и накрая вместо да се прибера у приятелката си, където се предполагаше, че ще спя, си тръгнах с момчето от дискотеката... Може да звучи гнусно, но на другия ден дори не се чувствах виновна, че съм изневерила. Вината дойде по-късно, когато в понеделник се видях с приятеля ми и той ми каза колко ме обича и как не иска да се караме вече, подари ми роза... През целия уикенд беше правил планове да ме изчака да завърша и да заминем заедно да следваме някъде по морето.
Искам да си доизживеем преказката заедно, наистина много го обичам, но всеки път като го погледна и се сещам за онази събота... Чудя се дали да му призная - не искам да го наранявам, но от това колко е мил става само още по-тежко.
Помагайте!Дайте някакъв съвет...
Ако планираш това да не се повтаря,обичаш го и си сигурна,че информацията няма да стигне до него от друг,не му казвай.
Винаги съм била на мнение,че е гадно да си облекчиш съвестта,признавайки си и наранявайки човека до себе си.Ако тази изневяра наистина не значи нищо за теб,гледай напред и забрави.
Да, егоистично е да му кажа, за да ми олекне, но пък си мисля, че до някъде той заслужава да знае, да има право на избор дали иска някой като мен... не знам наистина :S
На дръвника ! И му кажи какви лайна си надробила, за да прецени дали иска такова "нещо" до себе си...
От това, което си направила, вече си наясно, че от връзката ви вече нищо не става. Като му кажеш, ще бъдете вече двама човека, които са наясно с това.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Целта не е била да го наранявам, просто в един момент човека, който се предполага, че трябва да те кара да се чувстваш максимално спокойна, е този, който ти образува най-голям стрес... не знам какво се случи - момчето от дискотеката ми даде една вечер без напрежение, един вид оттърсване от грижите. Обичам приятеля си и знам, че съм го предала, но аз не го почуствах като предателство тогава.
Чувала ли си следното изречение - Когато човек те потърси, когато е пиян, то пази го. Ако не се сеща за теб тогава, то той скоро няма да се сеща за теб и трезвен. Помисли над тези думи.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Били сте в криза и си сгафила при първия удобен момент. Алкохолът не е оправдание. И тази твоя приятелка не ти ли говори, че си пияна, имаш приятел? Нали знае какво ще правиш с онзи?! Може да не признаваш, а да се опиташ да оправите отношенията си. Признанието само ще влоши нещата. От друга страна може да се разделите. Зависи как ще подходиш.![]()
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
За това хората имат глави с които да мислят, а не да чувстватНямаш оправдание. Кажи му и нека той си реши, дали заслужаваш да си с него. Направо като се сетя и ми се догажда.
Противоречиш си. Хем две години прекрасни взаимоотношения, хем "Проблема е, че на мен тези смени на полюсите започнаха да ми омръзват, а очевидно и на него, защото започнахме все по-рядко да излизаме заедно, било то само двамата или в компания." - твои думи. Но ако мислиш, че си сериозна, наистина го обичаш и искаш всичко с него, бъди с него и имай предвид, че след две години връзка малко хора продължават връзката, ако им се каже за изневяра.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Все още си остава раздвоението - да споделя с него или да мълча... Работата е там, че той не е ревнив и винаги м е имал доверие, не би повярвал сигурно дори в първия момент, като му кажа. А сега се замислям, че да му е толкова недопустимо да го излъжа може би е една от причините да го направя... ужасно е
Мисля, че от всичко, написано и дадено ти като съвети от мен и останалите, е ясно - искаш да скъсате - казваш му (дори да не скъсате, нищо няма да е същото). Искаш всичко да се оправи - забравяш за случилото се и не го повтаряш.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Противореча си, знам. През тези две години не съм мислила за изневяра, не съм поглеждала друго момче и не съм вярвала, че ще се случи - беше изненада и за мен... Наясно съм, че искам да съм с него, но не знам какво да направя... не искам да го изгубя, но не искам и да го лъжа.
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
Искаш да спреш да миришеш, ама не искаш да излезеш от лайната. Излъгала си го вече. Като му кажеш истината, какво ще постигнеш? Ще го нараниш, нищо няма да е същото във връзката ви, която най - вероятно ще приключи, а ти няма да се почувстваш по - добре заради последното. Въпросът е да се изясниш със себе си какво чувстваш към него, обаче да си честна, защото е глупаво да се лъжеш сама, и ако решиш, че той е твоят човек - никога не повтаряй това, което си направила, знай си го ти и го имай като урок. Ако стигнеш дори малко до по - различен извод - в любовта няма място за съмнения.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
курви ,курви навсякъде брат..
Better to be king for a night than schmuck for a lifetime.
L'homme est n
Благодаря на всички за мненията! Реших се - ще му кажа и ще се надявам да ме обича толкова, колкото твърди, за да може да ми прости.![]()
ако бях на мястото на момчето бих ти се изплюл в лицето. Ако ти прости е най-големия балък на света ;d
Better to be king for a night than schmuck for a lifetime.
L'homme est n
Каквото и да стане - станало е, не съжалявай, защото ако те разкара, така е било писано, ако си останете заедно - имаш човек, който наистина те обича.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
И как ше опраиш нещата , с няколко дудука илиМухаха, Така като е тръгнало , що не се обадиш и на мен , да ти затвърдя връзката
Не , сега сериозно , дори не бих си праил труда да чукам шматка като тебБих ти дал да ми праиш дудук обаче , и после да те изритам в мръсната мутра
Харесва ли ти така
Кажи му на човека каква си шматка
Кажи "аз съм тъпа шматка и искам да бъда изритана в мутрата"
Не очаквай подкрепа за такава подла персона като теб
![]()
Последно редактирано от nosferatu23 : 05-06-2013 на 03:04