Защо те обичам толкова много, а ти....

[MarkKnight]

"Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене? Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината. Като път до пропастта, като вулкан до огъня на номадите, Като църква до Бога. Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене. Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото. Като иконата на святото, ти си моята икона на святото. Там, където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти. Защо те обичам толкова много? Ти си черешовите небеса, взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък, крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче, препълнени с блясък и ухание . Светлината и стената, а между тях живите и останалите. Ти си нова надежда за вечно обичане, ти си прекрасното и необяснимо привличане между непознати ангели в залива на „Утре“. Аз съм обичта, обикновената, ти си величието на една малка мечта, ти си надолу по реката, надолу по реката. Зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката. Защо те обичам толкова много? Като книжна лодка, с написаното на нея стихотворение, отиващо към нетлението, като зрънце слънце към затъмнението. Като дъжд в реката, като длъжник пред олтара, като шепа пръст на земята, като жълта пчела в небесата, като кама в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата, без смисъл и толкова просто като малко момиче, като халка от верига. Не ти ли стига толкова много да те обичам, а ти мене толкова малко? Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене. Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене?"

Тези силни думи ме накараха да се замисля и да ви попитам,дали някога сте се чувствали така,дали сте обичали толкова много,а вас толкова малко..и може би накрая как решихте това неравенство...

[girlwithblueeyes]

Не ми се случвало
Такъв егоист съм че просто е не възможно да обикна някой повече от себе си .

[tori]

Случвало ми се е, но чак такава голяма любов не е било. Просто спряn да се занимавам с човека и толкова.

[AnarchyBoy]

.

[ledenakrasota]

Всеки, отдаден на някого и после измамен, нима не се е чувствал по подобен начин?

Не знам колко са ме обичали, но знам аз колко мога да обичам. Изтрезвителното е волята да станеш колкото се може по-бързо, когато паднеш и да изтрезнееш от бляна. Да осъзнаеш, че не си е струвало, но да оцениш опита.

[CharovnikaOtOz]

разбира се, че се е случвало, а относно решаването, ами просто се появи друг човек, с който нещата бяха доста по-уравновесени, за съжаление чаак тогава първия човек разбра че видиш ли всъщност и той изпитвал силни чувства, което доведе единствено до некомфортни ситуации и незаслужено чувство за вина

[GrumpyCat]

Чувствала съм се по подобен начин, но не беше само за обичта. Въпросът, който си задавах месеци наред беше: "Защо съм готова на толкова неща, за да бъдем заедно, а ти не си мърдаш пръста, а твърдиш, че обичаш?". Накрая просто ми омръзна и осъзнах колко време съм губила.
Искам любовта да е безусловна, да обичам и да се чувствам обичана, толкова, колкото ми е нужно.

[ShtrudeL]

;|

Всъщност винаги се чувствам така.

[Violenza]

Не съм, а не мисля, че съм способна на такава сляпа любов. Мога да обичам много силно някого и да съм готова на големи жертви, но винаги повече и преди всичко обичам себе си.

[babity]

Винаги когато съм подхождала безкористно съм се чувствала така. След н-тия път просто реших да виждам нещата такива, каквито изглеждат. Колкото по - опростен е модела, толкова по - малко наранени има. Повърхностно е, но щади драстично. Много хора, включително и близки, си мислят, че съм самогъзник, а не е така. Все още изпитвам много силни чувства, но ги изживявам в най - силния си афект, просто за момента, а после ги бутилирам. Откакто процедирам така, животът ми стана спокоен. Егоизмът е хубаво нещо.

[HollyGolightly]

Не знам, но понякога имам чувството, че се мразя. Готова съм да се лиша от неща, които харесвам и обичам, само и само за да направя хората, които обичам, щастливи. В това число не се включва само приятелят ми, ами всички, семейството ми и някои по-близки приятели. Това не означава, че загърбвам своите цели и желание, просто ги оставям на заден план. Нямам обяснение защо, не го и правя нарочно, просто чуждото щастие ми е по-важно от своето.

[LadyDi]

Мариус Куркински е у-н-и-к-а-л-е-н.
Който каквото ще да казва.

Иначе не, никога не съм обичала толкова неравно. И макар да ми звучат красиво тези думи, за мен това не е описание на любовта.
Но аз си имам други разбирания.

[MarkKnight]

Мариус Куркински е у-н-и-к-а-л-е-н.
Който каквото ще да казва.

Той е уникален оратор,да...но думите са написани от Мартин Карбовски ))

[LadyDi]

Той е уникален оратор,да...но думите са написани от Мартин Карбовски ))

От когото и да са написани, трябва ти човек да им вдъхне живот.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Не ми допада начинът, по който е написано. Има противоречия на места и не ми се връзват някои словосъчетания. Като изключим това, идеята е ясна. Според мен е възможна такава любов, но трябва много фина душа, за да я изпита. С други думи е рядко срещано явление.

[marilyn]

Не, не ми се е случвало да обичам някого така, а той мен не или да се обичаме така неравно.
За мен това няма да е любов, а наказание... тая любов не би била градивна, тя ще е вредна.

[prosto_chovek]

На всеки се е случвало според мен, да обича някой, който не изпитва същото към него. Много лошо чувство. Превъзмогва се тогава, когато седнеш и се изсниш сам със себе си, друг начин няма. Приемаш, че не можеш да промениш с вълшебна пръчица чувствата на човека срещу теб, а дори и да можеш, няма да е честно спрямо него, и просто го приемаш. Това е.

[xXxPETYAxXx]

Такъв егоист съм че просто е не възможно да обикна някой повече от себе си .

Е, то аз не мога да обичам някого повече отколкото обичам себе си, но това не значи, че не мога да обичам някого повече, отколкото той обича мен.
Ако въобще може обичта да се измери, защото според мен има разновидности, не степени.
Чувствала съм, че съм обичала някой, "повече"(в по-висша форма) отколкото той е обичал(или не) мен, неравенството си го реших като се оттеглих от цялата история - много излишни драми, нямаше смисъл.

[UniCoWN]

Разбира се, че ми се е случвало.
Аз обичам повече. Обичам безбожно много.
Колко обичат мен? - Не знам. Вероятно дори никак.
Но това не ме спира да продължавам да обичам, да продължа да вярвам и да продължа да се радвам на миговете, прекарани с любимия. Макар аз да не съм неговата любима.

[valdesbg]

Да, случвало ми се е, не един път. Другата страна просто си тръгна, а за мен.. това е нормалното състояние когато обичам.

[fenastz]

Тва безумната несподелена любов е най-големия егоизъм.

[UniCoWN]

Не е егоизъм, болка е. Самонараняване е.
Колко хора всъщност разсъждават трезво и си казват "Този човек не ме обича, не ме оценява, ще боли да се разделим, но ще го преживея някога.'' ? Много малко.
Повечето, включително и аз, продължават да нараняват себе си, залъгвайки се с една вече угаснала любов.
Въпреки, че знам какво трябва да направя - НЕ мога и това е.
Безумната любов не е егоизъм, болка е.