Цитирай Първоначално написано от Chacho Виж мнението
Точно обратното. Имаш чувството на пълна свобода на мислите и всичко си е по старо му.

Отредено, разбирай, да не се откажеш в някой момент, макар и да се колебаеш, да ти хрумне конкретното нещо, което ти е хрумнало. Тоест, дори какво ще си помислиш, е отредено. Просто нямаш избор да не го направиш. И никога няма да знаеш какво е отредено. Simple as that.
Интересно
А ти в какво вярваш когато живота те събори на земята и не виждаш смисъл в нищо? Каква е твоята вяра, кое те прави силен? Ако се чувстваш нещастен и самотен като авторката на темата какво ще направиш за да не се чувстваш така?