Мразя я.Мразя я повече от всичко.Тя ме превърна в това което съм-нищо.Влюбих се в нея преди година и половина.Мразя я.И съм влюбен в нея и до днес.Не спирам да мисля за друго.Опитах с други момичета за да я забравя.Не става...мразя я и я обичам повече от всичко.Спрях да поддъжам контакт с нея,с мисълта че ще отмине всичко.Е...всичко е същото.На където и да погледна виждам нея.Имах шанс с нея и го пропилях.....как можех да си представя дори,че това момиче,най-чаровното творение на Дявола може да изпитва нещо към мен.Опитах какво ли не само за да кажа на себе си,че не мога да я имам,но не се получава.Страх ме е да пробвам пак.Страх ме е да преживея всичко от начало,но може би това ще е от онези неща,които трябва да направиш независимо какво ти коства.И мисля да го направя.Мисля да пробвам пак.Не мога да живея така.Не мога да живея без нея.Искам нещо което никога не мога да имам.Това постепенно ме убива.Нищо не може да ме спре вече.Не ми пука за нищо.Паднах до 1 нещо и е плашещо.Искам всичко да изчезне.Но тя още е тук.Ако не мога да я имам никой няма да я има.Година и половина сърцето ми ръждясва ден след ден.Всичко е същото,дори да изглежда различно.Това което бях никога няма да се върне,това което съм....продължава да избледнява и само тя може да го спре.