Здравейте! Ето я и моята история (15 години съм)Преди около 4 месеца ми се случи да се запозная с едно момиче(с година по-малка от мен)..бяхме на състезание по ИТ и така стана че само двамата седяхме цяла нощ и си говорихме...оттогава започнах да я харесвам. Хубаво и намерих й фейсбука, скайпа, писахме се почти всеки ден и така го карахме около 2 месеца след което й казах че я харесвам (нещо в което вече бях силно убеден) и за мое грамадано учудване и щастие и тя ми каза че ме харесвала много но я пило срам да ми каже и т.н...наистина едни от най-хубавите моменти в живота ми...ии знаех аз че ме харесва но не й предлагах да тръгнеме някъде 1 седмица..не знам защо някакси не намирах подходящ момент и ме беше срам (тя щеше да ми бъде второто гадже)..както и да е на рожденния й ден взех някви готини неща и исках да ходя до тях да я изненадам, но тя живее в нови искър (софия) което е малко далечко от мен и реших да й се обадя да видя дали си е у тях..та след 34 пропуснати от мен обаждания най-накрая ми вдигна, честитх й рождения ден, аз лично бях адски въодушевен..смятах да я целуна за първи път..но в крайна сметка се оказа че не успяхме да се видим...след това в училище (ние учим в едно училище) се получи мега тъпото понеже като й дадох нещата направих нещо като прегръдка ама не точно..както и да е и още такива тъпотии през тази седмица...та най-накрая след леко скарване й предложих нормално, тръгнахме си като бели хора..1 месец, това беше най-якият ми месец през живота..правихме много неща обаче тя така и не ми омръзваше и вече бях толкова щастлив че намерих човека който обичам, наистина обичам..и тя един ден ми каза че ме обича, което разбира се ме зарадва още повече..и така след изтичането на този месец трябваше да замина на село, не ме пускаха да си остана в софия...стоях там 14 дена и планирахме да се видим обаче и тя замина точно деня в който аз се върнах..и така чаках да мине още време да се видим, което беше вече сигурно...и така 3 дена преди да се върне както си писахме ми каза че трябва да поговорим за отношенията си, които на момента никак не бяха добри-писах й смс-и, обаждах й се обаче от нейна страна нямаше такова нещо...преди ми беше казала че като се видим всичко ще се оправи...и аз като слепец вярвах на всичко -.-...Та като ми каза да поговим за отношенията си аз се съгласих, казах да, ок..тя започна да пише и въпреки че смятах възможността да стане нещо да беше малка това бяха много дълги мигове..та писа тя ии ми каза че вече не ме харесвала, още от 5 дни след като сме тръгнали и смятала че това чувство щело да се върне но не станало защото аз съм бил "подходящия" за нея човек..добави че при всички нейни връзки ставало така (което се оказа че не са били толкова малко колкото аз мислех)...разбира се аз бях съкрушен, казах й да не постъпва така в бъдеще и разговора свърши (каза ми също че искала да си останем приятели, но не знам дали това е просто обичайното клише) и сега просто това ме подлудява..случи се преди 5 дена но не мога да спра да мисля за нея..на моменти се чувствам че се е случило по-добре защото тя наистина ми беше почти пълна противоположност..но в повечето си мисля за нея..каква беше..че беше донякъде "перфектната"..какво ли щеше да бъде ако тя ме обичаше..гледам нейни снимки, ходидих на общи места..в началото ме болеше много но сега просто ми липсва..не ми е до реване вече но съм толкова объркан.нямам си и на идея какво да мисля и да правя..напоследък си мисля и да й пиша да я питам някои неща и мисля че искам да си останем приятели но не знам дали това е така или отново искам нещата да се върнат...хора дайте по едно съветче какво да правя? :/