- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Мнение за виртуалните връзки
Винаги съм се чудела какво мнение имате останалите за виртуалните връзки, одобравяте ли ги или не, защо?
пълно губене на време от една страна, но е възможно и бъдещо развитие на връзката в реалния свят
Всъщност познавам хора които имат такава връзка и се срещат няколко пъти в месеца. Иначе не е пълно губене на време ако наистина има любов..
Не мога да си представя любов по интернет.
Удобрявам виртуалните връзки, но единствено, когато са между зрели хора. Научаваш се на наистина много неща от подобна връзка. Секс се прави по няколко начина и не писва, защото въображението няма граници.![]()
ако не са се виждали и нямат такова намерение понеже са далеч един от друг въобще не си струва и никва любов не е..тва е за 12 годишните
Педесе на педесе са ми нещата на мен. Хем приятеля на гаджето ми има връзка с едно момиче от три години и нещата са добре. Хем пък за една връзка трябвят повече неща от скайп. По-скоро съм протиив.
Няма такова нещо като "виртуална връзка". Една връзка няма как да е истинска с чатене и разговори по скайп. Излезте от интернет пространството и си живейте живота.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Е, ако е само по скайп, без дори никакъв физически контакт на поне няколко месеца, си е чиста загуба на време..
Да се запознаеш с някого по интернет и после нещата да се пренесат в реалния живот - признавам, възможно е и е нормално. Но да вися пред монитора и да си пиша с някого, убеждавайки колко го обичам този човек, а после да не знам дали няма да отиде да се изчука с някого или дали аз няма да отида да го направя - това не е любов, това не е връзка. Това е просто общуване. Няма нищо нередно, но не считам, че човек е реално обвързан, ако става въпрос за нещо такова.
Значи да разбирам, че говориш за връзка, която е започнала в интернет, хората не са се срещали никога на живо, също така нямат и намерения да го направят, защото търсят някого, с когото просто да си говорят, да знаят, че го има, без евентуално на няколко месеца да се виждат? Или говориш за дистанционна връзка, в която хората в по-голяма част от времето си не са физически заедно, защото са далеч един от друг и просто нямат възможност да се виждат всеки ден/всяка седмица/всеки месец?
В случая, когато нямат намерения да се виждат, не виждам защо трябва да се обявяват и чувстват като двойка. За мен не са, защото не виждам каква ще разликата между това да са двойка в този случай без физически контакт и това да са просто добри приятели, които си споделят, подкрепят се и т.н. Второто просто няма да е загуба на време, както и ще се избегнат евентуални излишни драми, ако единия от двамата си намери някого, който е наблизо.
Що се отнася за връзка от разстояние, в която хората се виждат рядко, НО все пак се виждат, и има изгледи някога да се съберат заедно на едно място, заставам плътно зад такава. Аз не мога да си контролирам чувствата до такава степен, че да се спра да се влюбя в някого, който е надалеч. Когато намериш даден човек, който е прекрасен, изпълва те, допадате си => имате предпоставки за бъдеще на успешна двойка, но просто ви делят километри, си струва да направиш този компромис с дистанцията, но трябва да си наясно какво те очаква и да не всяваш напрежение с мрънкане, че милото е далече и т.н.
Няма такова животно като "виртуална връзка".
Губене на време е.
Одобрявам го само, ако двамата са има реална и сериозна връзка, но се е наложило да се разделят за известно време.
Няма "влюбване" в интернет.
В какво де влюбваш?
В начина на писане ли?