В общи линии, ще кажа същото като другите, но в по-разширен вариант, може и да не го четеш

Посъветвай се с някой роднина или семеен приятел, който се разбира добре с баща ти и когото и ти самата харесваш. По принцип бих казала майка ти, но щом тя те кара да си мълчиш, значи не е добър вариант. Минало е времето за мълчание, но сопването също изобщо не е решение на проблема.
Ако няма с кого да се посъветваш, аз бих казала следното: издебни го, когато е трезвен и в добро настроение. Трябва да има и такива моменти. Кажи му, че искаш просто да те изслуша, без да казва нищо, преди да си приключила, ако е възможно. Обясни му, че го обичаш и че имаш нужда да бъдете в приятелски отношения, да можеш да споделяш и да разчиташ на него. Кажи, че много те наранява, когато ти вика и те упреква (може и някоя сълза да пуснеш). Ако мислиш, че ще помогне, можеш да му предложиш да направите някакъв списък с неща, които да спазвате и двамата. Например, той не ти повишава тон, ти не излизаш след еди-колко-си часа. По-добре би било да си максимално дипломатична и склонна към компромиси, защото явно не е от най-разбраните хора. Ако пак тръгне да ти обяснява, че се правиш на умна, му кажи, че просто искаш да се разбирате и уважавате и да бъдете по-близки. Ако това не го поразмекне, значи вероятно има нещо сбъркано в него.
Какъвто и да е резултатът от този разговор, след като завършиш училище, би ти било най-спокойно да се изнесеш и ти, защото най-вероятно дори и сега нещата да се оправят, след време всичко пак ще се повтори.