- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Тръпката
Живея в един свят от 4 години-светът на мен и приятеля ми, в който всичко реално погледнато е наред. Обичаме се, дори много, виждам, че той е готов на всичко за мен,подкрепя ме и ми помага . Никога между нас не е имало викове, сблъсъци, тряскане на врати, бой.. Всички проблеми се решават със спокоен тон и интелигентен разговор. Но от година може би аз усещам една празнота.. Липсва ми тръпката в началото. Всичко е прекрасно, спокойно, правим нови и нови неща заедно, обичам го, но все пак чувствам празнота, чувство за една незавършеност, сякаш всичко е една кула, готова всеки момент да рухне. Винаги съм си се представяла и за в бъдеше с него, но сега постоянно мисля до кога ще продължим заедно, как ще завърши всичко, дали ще съхраним любовта си. Объркана съм и не знам как ще продължим. Той казва, че във всички връзки се стига до този момент и не е редно да пропиляваме доверието и обичта по между си заради някакви мимолетни емоции. Разбирам го, той е прав, но това така ми липсва..
Тормозя се и исках да си излея душата, пък и може да не съм единствената в тази ситуация![]()
Остави го , щом няма тръпка скоро ще се разделите , не си губи времето. Намери някой дето ще те изкефи![]()
Тръпката почти винаги изчезва. Има разлика между тръпка и любов. Ако Имаш второто, първото се компенсира. Страстта не би трябвало да изчезне, обаче.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Ако ти липсва тръпката, която е в началото на връзката, значи не си на мястото си в момента. Друг е въпроса, че ако наистина държиш на момчето, чувството, за което говориш и липсата му ще бъдат изместени от много други неща. И аз имам приятел 4та година, и аз съм изпадала в период като твоя. Едва ли не жадувах за нещо ново като това с него в началото. Нещо вълнуващо и непознато - тръпка. Но... на третия ден ми мина. Обичта, стабилността, хубавите моменти, да и страстта, са в пъти повече и по-яки от някво нещо, което така или иначе ше трае един-два месеца и пак наново после. Според личните ти представи как искаш да си прекарваш времето е тва. Има и хора, които нямат сериозни връзки именно заради това. Кефи ги новото.
dgdg
Щом си тръгнала да се чудиш дали и как ще продължи тази връзка - значи нещо наистина не е наред. А още повече, че щом от доста време насам я чувстваш тая празнота и тя не се е запълнила през това време, значи е време да продължиш напред, защото в момента не си на правилното място с правилния човек.
Тръпката е в началото после започва любовта
Вярвай в мечтите си !
ФГАЗИАГАТА пробвали ли сте ?!
В магарешкия свят има много кончета, които се гордеят с кукли и камиончета...
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Ами, нормално е за толкова време да си омръзнете. Да не говорим за тръпката - тя според мен също е само в началото на връзката(бтв - в повечето случаи са си взаимноизключващи се с любовта, но тъй като разликите са почти недоловими, малко хора правят разграничение. Ама тръпката е онова нещо, което изпитваш на 1-2 среща, до 2-3 месец, тогава просто е рано за любов).
Виждайте се по-рядко, правете повече неща самостоятелно, за да има какво да споделяте поне, пък и ще разберете дали другия ви липсва, или ви е све тая.
Абсолютно нормално е тръпката да я няма. Тя се появява само за да ви сплоти и като менгеме да ви държи заедно докато си намерите причини защо се обичате. Тя не е там за постоянно. Странно е как живееш само заради едната тръпка, щом всичко друго ти е наред. Да не мислиш че баща ти и майка ти имат пеперуди в стомаха още?
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Отвращават ме такива изказвания.
Нормално е да си вършиш перфектно работата и да те уволнят.
Нормално е да умреш на двайсЕ.
Нормално е спиш 5 часа на нощ.
Нормално е да ядеш супа с вилица.
Да, много е нормално.
Не, не е нормално. Просто приемате нещата за даденост. 'Тръпката' не е феномен, който присъства до някое време и който не зависи от вас. Вие си казвате 'Я, балонче!' и после 'Я, ама то излетя!'. И защо? Защото не си го държите в ръчичка и не си го пазите.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Щруди, ще разбереш.
Не съм съгласна за омръзването, но това с тръпката е факт. Не е лошо, но е факт. Ако в началото си имала буквално пеперудки в корема докато стоите един до друг, с времето те се разреждат. Свикваш с човека - точно както в началото си получила нов телефон, човъркаш го нон-стоп, научаваш му непознатите за теб функции, след това обаче не ти е в ръцете 24/7, нали?
Не знам доколко ми е уместно сравнението.
Точно затова, противно на мнението на повечето хора, една връзка е много по-лесно да бъде развалена от трети човек след 3-4-5 години отколкото в началото, когато мислиш постоянно за човека до теб. Защото изведнъж в малката ти вселена се появява някой, който ти предлага точно онази тръпка от неизвестното, от новото и непревзетото.
Авторке, звучи сякаш имате суперспокойни отношения - без скандали и спорове, откъде тогава идва тая несигурност?
Тръпката е първоначално. Тя те кара силно да харесаш някого, като наред с това включва чувство на преследване на непознатото, нещо ново, Щруди, така че и з амен е нормално в един момент, в който вече двамата се познават добре, били са заедно дълго време, породила се е обич между тях, тази тръпка вече да я няма или поне да не е толкова силна.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Нормално е Щруд. Дали е правилно е друг въпрос, но всички неща, които избори са реални и се случват ежедневно на разни хора. Сравнението на Ина с телефона е доста точно.
Нещата се развиват, тръпката е с цел да събере двама човека и да им даде възможност и желание да се опознаят. След като това случи - тя няма място повече във връзката и се заменя от други неща. Няма да се отплесвам повече.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Лол
Аз бях почти 4 години с един човек и винаги съм се вълнувала преди да се видим. Когато му се обаждам по телефона също. Дори когато нещата започваха да се рушат и накрая не се разделихме.
Сега си имам човече от.. (всъщност не съм сигурна за времето ^^ но да кажем около) 2 години и абсолютно винаги се вълнувам, когато ще се видим, когато му се обаждам, когато стоя до него. Чувствам се точно като 14 годишна, която си мисли по цели нощи за момчето си. Ако някой ден спра да се чувствам така, значи наистина нещата са зле. И не го приемам за нормално.
Обичането и тръпката не са взаимно изключващи се и не ми говорете за зрялост и етапи, нива и нам си какви глупости през които преминават хората..
А когато си взема нов телефон, го ръчкам до последно. ^ Искам да кажа, че не съм човече, което като получи нещо и му се радва за 3 дена и го захвърля, защото вече го е получило. Не съм била такава като дете, не съм и сега. Ценя нещата, които имам докато ги имам.
И когато нещо се разпада, не е защото ми е омръзнало, няма тръпка или нещо такова.
Предишната ми връзка се разпадна, защото не виждах тези неща у човека до мен. (и заради много други неща ест)
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
ShtrudeL, това, че нещо на теб не ти изглежда нормално, не значи че не е.
Твоето розово виждане на нещата си е твоят мироглед, не общественият. На мен не ми изглежда нормално момиче на 20+ да си мисли, че животът трябва да е като в приказките, ама ето, че има и такива.
Окей, на мен би ми било изключително странно и притеснително ако се чувствам като теб за повече от месец примерно. За мен липсата на тръпка е улегналост, зрялост и сигурност. Да не се бърка с безразличие и липса на желание.
Предпочитам първоначалната еуфория да изчезне, за да мога да работя спокойно и да съществувам нормално. Новия телефон му се радвам точно 3-4 дена, след това става част от ежедневието ми и си намира мястото. По същия начин е и с гаджето - в началото сме като дете в сладкарница, след това всеки намира място на другия в своя свят и системата заработва плавно и тихо. Не мога да си представя да ме свива под лъжичката всеки път като искам да се обадя на девойката ми примерно, или да се чудя как ще приеме еди какво си или какво да и купя за подарък. 100 отри по добре ми е когато чувствам че знам какво ще и хареса, че знам как ще приеме нещата, и мога да говоря съвсем спокойно с нея.
Примерно.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Ясно.
Аз пък имам нужда от това, за да ми е хубаво.
Харесва ми да се вълнувам какъв подарък да избера, дали ще се хареса, как ли ще се приеме нещо и т.н. Ако това нещо не присъстваше, сигурно нямаше да ми е никак интересно.
xXxPETYAxXx, предпочитам да вярвам в приказките, от колкото да се примиря с това, че след определен период ще стоя до момчето ми, ще гледам двойките по улицата, между които очевАдно има тръпка.. и ще се чудя какво не ми е наред.![]()
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Аз съм изключителен реалист и главата ми никога не е била размътена от любов, да не мога да погледна на човека до мен реално, да не му виждам недостатъците. Просто стигнахме до етап, в който аз не се чувствам пълноценно с него, може и скука да го наречем. Обичам го и винаги искам да е добре, моментът на началното привличане отдавна е минал и дори след него аз се чувствах прекрасно-изпълнена с любов и желание да съм с него. Не ми трябват пеперуди в корема, за да съм щастлива. Просто една задоволеност, която сега не получавам. Не трепна да го видя, не трепна да ми се обади. А същевременно не мога да напусна, толкова голяма част е заел от живота ми.
Недей го напуска. Явно си щастлива с него. Ще попаднеш на някой кретен, с когото тепърва ще трябва да свикваш, а и един Господ знае, каква стока е всъщност. Намерете някакъв начин да разнообразите ежедневието си, да намерите още общи занимания. Идете някъде само двамата. Направете нещо различно, ако трябва някаква пълна простотия, ей така, за адреналина, за новото![]()