Здравейте.Знам че това може би е поредната клиширана детска история,но това вече се превръща в тормоз за мен..Та да започна с 'историята' си.Преди няколко месеца едно момче (ще го кръстя..Т) ме добави в Фейсбук(явно ме е видял от една страница ) .Запознахме се и всичко е окей,нали,но започнахме да се сближаваме твърде много .Писахме си всеки божи ден по часове наред,и винаги имаше тема за разговор,а през това време аз си имах приятел (С).Но просто не виждах нищо лошо в това да си пиша с въпростното момче(Т).Когато си пишех с него,просто забравях за абсолютно всичко ..Когато виждах приятеля си(С) в училище ,постоянно си мислих за другото момче.Беше гадно наистина,но не казах на приятеля си.С него нямахме никаква химия и ..нямаше смисъл да съм с него .Та зимата бившия ми приятел (Д) ми пишеше постоянно и ме караше да излезем ,но аз все отказвах,защото не исках да нараня приятеля си (С),а и постоянно мислех за Т ..С Т постоянно си правехме планове как ще се видим(тъй като аз не бях от неговия град ,и само си пишехме ).Знаех че това което правя не е редно,но не спрях.След време с Т постепенно спряхме да си пишем ..Не си писахме с дни,и накрая видях че е обвързан с едно момиче.Имах чувството че сърцето ми се къса..След 1/2 седмици може би мълчание ,той ми писа и ми се извини ,че ме е наранил.Каза че съжалява,а аз се направих на луда и казах че няма нищо,че аз си имам приятел,и че той си има приятелка ,и просто всичко е окей.Е не беше така..Не спирах да мисля за него и това ме влудяваше.Видях че той ме е махнал от приятели,за това аз го блокирах.Разделих се с приятеля си (С).Беше за добро и не се чувствам виновна,защото просто нищо нямаше между нас,а сега сме си много добри приятели.След време започнах да си пиша много често с бившия ми приятел (Д) и решихме да се видим ..(Само да изясня че и преди съм била с него,но се разделихме).Та видяхме се,поговорихме ,той каза че не иска да ме предава,ще направи всичко по силите си да не се разделим и такам..събрахме се.Той е прекрасен наистина,дори да ме изнервя понякога,той ме кара да се усмихвам.Хубаво ми е с него..Преди бяхме заедно само 2 месеца и се разделихме,но от както се събрахме станаха знам ли ..4 месеца ?Не сме в перфектни отношения разбира се,тъй като нашата връзка е по-специфична.Не можем да се виждаме много често,но се радвам на всяка минутка когато съм с него.И ето тук е проблема..Когато съм с него забравям за всичко,забравям и за Т,но когато се прибера сякаш изпитвам някаква вина че съм с него.Постоянно мисля за приятеля си,но секунди след това ,лицето на Т ми се появява пред очите.Т не беше от онези " яки батки",нито беше първия красавец,но ме очарова страшно много.Харесваше това което аз слушам,винаги имахме тема за разговор,а със сегашния ми приятел..харесва ми да съм с него,просто я няма тръпката както преди.И станало каквото станало.Преди знам ли ...няма и месец сигурно Т ми писа в Скайп за да ми се извини.Каза че е сърцеразбивач и че съжалява,а аз му обясних че не трябва да съжелява за нещо което го прави щастлив.
.Пита защо съм го блокирала и му казах че той пръв ме е махнал,но той обясни че приятелката му ме е махнала.Каза че наистина ме е харесвал,но просто това с неговата приятелка се е случило много бързо,и сега той е самотен,защото с неговата приятелка не се виждат много.Тя е от друг град..Виждала съм я на снимки,момичето е красиво,а аз просто не мога да се меря с нея.И знам ли..общо взето това е цялата история.Знам че е твърде банално и клиширано,но просто ме влудява всичко.Постоянното мислене за него,а аз дори не съм се запознавала на живо с него ,тц,тц..