Съжителство с любимия човек

[girlwithblueeyes]

Пантерке а той твоичкият нали поне ще се премести в Германия с тебе ?
Тогава нищо не ви пречи да живеете заедно

Оххх аз моят кво ще правим не знам нито той нито аз готвим или сме по домакинството
Но пък той не от типа мъже които ще
чакат салатката на масата с бира в ръка . Мноог е самостоятелен както и аз но опредалено ще ни бъде весело

[LadyDi]

Само дето ученето не идва от половинката, а от семейството.

Много зависи.
В началото, когато се събрахме да живеем заедно с моя мъж, той не пипваше нищо вкъщи, защото така е виждал у тях. Баща му изкарва парите, майка му си стои у дома и се грижи за домакинството.
Няколко пъти се опитах да го накарам да ми помага, той се обърна и ми каза, че се опитвам да го превърна в домашна помощница. На което му отговорих, че докато работя като него и поемам част от сметките, той ще поема част от домакинството. Ако не желае, аз нямам против да си стоя у дома, той да ми дава джобни и да му въртя къщата.
От тогава гък не съм чула и ми помага с всичко, за което го помоля. Има нужда да го подсещам какво трябва да свърши, но си го върши без протести.

[ShtrudeL]

Само дето ученето не идва от половинката, а от семейството.

Е, не е баш така..
Все пак с човека до теб си изграждате с времето някакви общи.. навици и т.н.. предполагам..

А аз изобщо не съм по 'ученето' или някакви малки женски хитринки, или с идеята, че жената е врата, който задвижва главата и т.н. Т.е. също толко' тъпо ми е колкото и че 'каквото каже мъжа - такова'.. ^

[ShtrudeL]

Много зависи.
В началото, когато се събрахме да живеем заедно с моя мъж, той не пипваше нищо вкъщи, защото така е виждал у тях. Баща му изкарва парите, майка му си стои у дома и се грижи за домакинството.
Няколко пъти се опитах да го накарам да ми помага, той се обърна и ми каза, че се опитвам да го превърна в домашна помощница. На което му отговорих, че докато работя като него и поемам част от сметките, той ще поема част от домакинството. Ако не желае, аз нямам против да си стоя у дома, той да ми дава джобни и да му въртя къщата.
От тогава гък не съм чула и ми помага с всичко, за което го помоля. Има нужда да го подсещам какво трябва да свърши, но си го върши без протести.

Така съм съгласна..

[klimatronik]

моята стая е пълна кочина... прилича на страшилище .
Не знам , някой ден... , ако живеем заедно с моя приятелка..... Има ли такива момичета.. :Д

[cyclops]

И според мен основното възпитание идва от семейството. Той най-малкото се учи от неговите родители. Ако в семейството майка му върши цялата домакинска работа, а баща му си пийва ракийка пред тв-то през това време той ще попие този начин на живот. Не казвам, че не може да се промени, но е доста трудно.
Аз съм твърдо за разпределянето на домакинските задачи и то е важно да се изгради още от самото начало.

За храната бихме се разбрали - той ще си яде нормални неща, ако има кой да ги направи и да крие хляба :д.

Много ми стана мило като го прочетох, защото за мен това е пълен ад, с който още се боря. Моето момче обича да си похапва доста и то нещо, които избягвам. И като ми се върне с топъл хляб умирам!

[urlittlelady]

Надявам се и ние до някоя и друга годинка да заживеем заедно. Досега не сме живяли заедно, но пък сме прекарвали доста време под един покрив. За готвенето.. пробвали сме заедно ама някак си предпочитам сама той все иска да ми помогне, ама аз съм си такъв човек и предпочитам да си го свърша сама Иначе чистене оправяне иене на чинии си ги разпределяме ^^ Онзи ден вкарвахме дърва умряла съм да се смея особено когато брат ми [на 2 години] скочи да помага и хванал едно дърво и го носи и пъшка така съм се смяла. Общо взето разбираме се, преди му се карах да си оправя стола като стане от масата на майтап и веднъж си забравих моя и той бързо ми се накара. Толкова се надявам да живеем заедно, че просто не е истина. И ще си взема и кучето

[Violenza]

Недей така, Виоленца. (Колко ще ми е странно да ми кажеш, че се казваш по начин, различен от Виоленца :ддд)
Мисълта за патриархален строй невинаги се интерпретира с "краката на масата и ракията и салатата", това е ясно, че е отблъсващо.
Може да е просто в пропускането на факта, че няма да ти паднат ръцете, ако си прибереш чорапите/чинията с трохите/пепелника. Недосетливост... ама тая недосетливост ще захване да ти лази по нервите съвсееееем скоро. Израснала съм в семейство, в което баща ми работеше и пътуваше често, майка ми доскоро беше домакиня и понякога имаше проекти от вкъщи. В този случай е било напълно разбираемо тя да поддържа дома, но... в една ситуация, в която и двамата работят или учат, каквато спомена ЛейдиДи, е толкова долно и немъжко един уж мъж да чака жената да изчисти/сготви/изпере.

По подразбиране ли хвалиш тези, които живеят сами? Защото на голяма част от тях не им пречи да си живеят сами в хаос :д

Аз няма да го оставя да ми върши домакинската работа в никакъв случай. Нито искам да мие чинии, нито да пуска перални, нито да готви, нито да чисти и т.н. Това аз ще си го правя. Достатъчно ми е да е подреничък. Сега, ако съм болна или поради други причини не мога да се оправя, естествено, че трябва да ми помогне. Но да е ежедневие - не бих го позволила. Домакинската работа не искам да си я разпределяме.
Но не искам обаче той да е с тези разбирания. Да не си мисли "аз съм мъжа, тя ще ми чисти" и да ми се бие в гърдите.

Ох, нещо не мога да се изразя като хората сякаш.

Иначе, говорех за тези, които се оправят сами - мият си чинии, готвят си, чистят си и така. Не да си живеят сами в собствена кочина.

[LadyDi]

Ох, нещо не мога да се изразя като хората сякаш.

Аз те разбрах. Не искаш да те приема като даденост. Като че си му длъжна да ги вършиш тия неща.

[Chacho]

Като поживееш сам или с някой друг човек, който не обичаш, ще разбереш, че е изключително лесно да изтраеш някого, към когото си дори бегло привързан.

Ако си мислите, че някой, който не си пере чорапите и ги хвърля по земята, е нещо страшно, просто живеете в приказките. Друго си е да се върнеш след седмица вкъщи, да видиш 3 плесенясали хляба на масата, хлебарки навсякъде, багаж също навсякъде (което предполага, че в един момент хлебарки и багаж се смесват). Виждал съм хора, които си ловят гълъби, насират им цялата стая и курешките ги не мият по месец. По земята опаковки от марс, влачени от нечий крак наляво-надясно; леглото попропаднало, вратата "спряла" да се затваря. И в такава стая намираш хора, които си ядат от мръсната чиния в 3 часа нощес бургер, гледащи сериали на колоните (щото на слушалките кабела минава през яденето и пречи) и смеещи се на висок глас. Хора, които влизат с гръмогласен вик "КУРВИИИИ" и повеждат рота от 10 потни, пияни студенти в стаята ти.

Мда, точно дреболиите на съжителството с гаджето ще те нервят.



Живот и здраве, като се появи момата, ако ми скефне, спокойно ще я викна да живее с мен, и без тва добре си се гледам сам, няма да ми е в тежест. И със сигурност няма да премислям как ще ми се отрази на връзката.

[LadyDi]

^ Е, не всеки от нас е имал шанса да изживее тези прекрасни мигове, които описваш. Човек се простира според чергата си, не само във финансов смисъл. Определяш и съдиш според това, което си преживял

[Chacho]

^ Е, не всеки от нас е имал шанса да изживее тези прекрасни мигове, които описваш. Човек се простира според чергата си, не само във финансов смисъл. Определяш и съдиш според това, което си преживял

Разбира се, че е моят опит това. Споделям го за успокоение, не да изисквам да минете през това, опазил ви Господ!

И тва, което забравих да кажа е, че не бива да се пазите от проблемите, а да ги решавате смело ЗАЕДНО.

[LadyDi]

Разбира се, че е моят опит това. Споделям го за успокоение, не да изисквам да минете през това, опазил ви Господ!

Значи бъдещата ти жена е щастливка

[XTREMEFREERIDE]

На моят му се е наложило да започне да живее отделно от родителите си още на 16, но пък е живял и с други хора, с които е трябвало да се съобразява. Живял е също и с приятел, с който буквално всеки ден да се събуждали в кочина. Тоест, минал е и през двете. И вече година и половина го виждам, че си е избрал първото. Винаги изхвърля боклука, редуваме се да мием чинии, винаги той минава с метла и парцал (и ми казва "Не искам ти да се изморяваш")(е, разбира се, понякога и аз го правя, да не си кажете сега, че съм някакъв нескопосан мързел :Д), от двама ни той знае как се пуска пералня, аз пък прибирам дрехите в гардероба след като са изсъхнали, за простирането се редуваме както за миенето на чинии и пр.
Затова съм тъй спокойна по тази тема. По-скоро нещото, което мен ме притеснява са моментите, в които двамата ще сме се потопили в съвсем различни неща. И хем знам, че е нормално да има такива периоди, хем ме е страх да не доскучае много на единия...
Но пък това полу-съжителство, което имаме последната година е оставило у нас такава следа, че и двамата крещим с цяло гърло и дращим с нокти по стените да се преместим възможно най-скоро... От началото на връзката ни е като план, но ето, че остава вече САМО МЕСЕЦ!!! <333

Честно да ви кажа, бившият ми приятел също си поддържаше чистичко. С него не сме имали никакъв тип съжителство, но когато съм била у тях за някакво време, винаги е било подредено и почистено. (Имам мъъъънички подозрения, че майка му има пръст в тази работа.)
Не съм се натъквала на мъж, който не поддържа къщата си. И се радвам за това. Защото и мен ме вбесяват тези нещица. Особено това, че взимат едно нещо от някъде и го оставят на друго място...гр!

[AliceSw]

живяла съм с приятел преди известно време...

всъщност, честно казано е по-приятно от това да живееш с някакъв рандъм човек /съквартирант/...но си има и своите малки ужаси...поне за мене, защото с човекът бяхме колеги и бяхме в една група, което автоматично значи 24/7 заедно, което далеч не е толкова забавно, колкото някой би помислил, времето един без друг оставаше в общи линии в срещите всеки с неговите приятели, но и на тях често сме се появявали заедно...

за домакинството - при все че живеехме у тях, всичко доста бързо свикнахме да правим заедно, защото става по-бързо, пък и двамата предпочитахме да правим различни неща от домакинската работа...само готвенето беше удоволствие и за двамата, но задължително готвехме по отделно, заедно трудно се разбираме...планът винаги беше - единият пазарува, другият готви, храним се заедно, първият мие чиниите

но е имало и адски смешни моменти - първият път, когато реших да простра и се оказа, че трябва да простирам 50 чифта чорапи, щото той така бил свикнал да пуска пералня примерно

с никой друг не съм се разбирала както с него по чисто битови въпроси, с удоволствие бих пробвала пак май....

[lipecek]

авторке все едно живееш със съквартиранти само дето си прайте секса сети ли са ?

[sneering]

Аз идея си нямам,как след абсолютно всичките удоволствия които може да изживееш до 30,се обвързваш с момиче и то съвместно.Колко да ти дава това момиче?Аз имам сигурно 101 празнини в емоционален характер и още купчина потребности,дето не вярвам само един човек да ги покрие,постоянно имам нужда да се чувствам различно и импровизирам във всякакви насоки,търся динамиката,намирам си белята и обмислям,и осъзнавам доколкото мога това което изпускам или искам да пусна.

Момичето ти дава секс,емоционално разбирателство в което има доза щастие и не е сигурно,че ще се получи,споделяне на общ живот,което ми се вижда странно преди 27-28,и един що-годе широк свят на обич и красота,които не се знае колко дълго ще трае и това е.

Слагаики ги на везната,варианта с момичето ми е абсурден! Тръпна от желание,някои обвързан на 22-23,да се аргументира как е пренебрегнал всичко и е заживял съвместно с някоя си,защото почвам да си мисля че аз не съм нормален.

Очаква ни времето на масовите разводи,ще видите..Дано не прогнозирам правилно,но едното води другото.

[ShtrudeL]

wow.. 'пренебрегнал всичко'? Кое по-точно, обясни ми, моля.

Не знам защо си мислите, че това, както и децата са нещо, което спира нормалното ви съществуване и губите голям процент от живота си.

[sneering]

Защото жена и деца те хвърлят в съвсем различен свят на отговорности,поемане на рискове и водене на един кораб,които трудно се управлява,когато този които стои зад кормилото е избързал да стане капитан,да порасне или не е изживял онова което по естествен път му се е полагало.Тотално сбъркване на приоритетите и загуба на едни години,които нямат връщане и после се търсят,но не могат да се открият.

Съществуването продължава,никои не е казал че спира.

[ShtrudeL]

Защото жена и деца те хвърлят в съвсем различен свят на отговорности,поемане на рискове и водене на един кораб,които трудно се управлява,когато този които стои зад кормилото е избързал да стане капитан,да порасне или не е изживял онова което по естествен път му се е полагало.Тотално сбъркване на приоритетите и загуба на едни години,които нямат връщане и после се търсят,но не могат да се открият.

Съществуването продължава,никои не е казал че спира.

глупости говориш
Просто си признай, че не можеш да поемеш тая 'отговорност' или се страхуваш.
И кое е това, което по естествен път ми се полага? От къде знаеш какви са моите приоритети и какво губя или печеля с годините?

[sneering]

Човек се страхува от онова,което иска да има или се опасява да не изгуби.Аз не го искам това,следователно не се и страхувам,пък и каква е отговорността?
Какво мислиш за възспитанието? На високо ниво ли е според теб на глава на населението? Смяташ ли,че е много трудно да го водиш онзи живот,аз мисля че не,даже бих се справил добре.Така че,нито бягам от отговорност,нито се страхувам.

Плюс това говоря хипотетично и въобще не съм те визирал с нито една моя дума .

[LadyDi]

Какво мислиш за възспитанието?

Аз мисля, че с всички тези претенции, трябваше поне да научиш как се пише тази дума.

[sneering]

Аз искам аргументи според това което казвам,а не сантиментални забележки за нещо,което не е ясно дали от бързане,потънало копче или разсеяност не съм направил.

[LadyDi]

Аз искам аргументи според това което казвам,а не сантиментални забележки за нещо,което не е ясно дали от бързане,потънало копче или разсеяност не съм направил.

Какви аргументи искаш срещу заявлението си: "Аз не желая това". Никой не би могъл да те убеди в обратното, защото това, което е правилно за мен, не е задължително да бъде правилно за теб.

[sneering]

Така е.