Съжителство с любимия човек

[lipecek]

sneering и мен ме съмнява, че искаш и ти да си живуркате с момичето ти и да си се чукате постоянно поне първите 3 месеца де но или се е прецакало нещо или не си съумял влезеш в релсите на такъв семеен живот.
Иначе много як коментар ! Браво !

[sneering]

Грешиш тотално и не искам,повярвай ми

[anonymous708973]

Хора, които влизат с гръмогласен вик "КУРВИИИИ" и повеждат рота от 10 потни, пияни студенти в стаята ти.

Случайно да става дума за наши общи познати? :д
Не си прав, различно е. Ако попадна на мърлява съквартирантка, винаги мога да си хвана дърмите и да се изнеса. Ако обаче човекът до мен е мърляв, ще го изтълкувам като нежелание за промяна и неуважение, трудно ще реша въпроса просто с изнасяне, нали?

Виоленца, странно ми е това, което каза... Домакинството - сама, защо? Женска работа ли е? А ако работиш или учиш, а защо не и двете, по 8-10 часа на ден, честно ли е ти да въртиш къщата докато "силната половинка" си почива от същите дейности с филм на дивана?

[Violenza]

Виоленца, странно ми е това, което каза... Домакинството - сама, защо? Женска работа ли е? А ако работиш или учиш, а защо не и двете, по 8-10 часа на ден, честно ли е ти да въртиш къщата докато "силната половинка" си почива от същите дейности с филм на дивана?

Женска работа е за мен. Мъжът с парцал в ръка... Просто няма да е моят мъж. Но пак пояснявам, това не значи той да си клати краката, да не прибира нищо след себе си, а аз да му вървя след гъза и да слугувам едва ли не. А честно и нечестно не мисля, че са думи, които трябва да присъстват в отношенията с партньора ми. Моите изисквания не са ниски, напразно не се раздавам.

[UniCoWN]

Завиждам ви, наистина. Не съм живяла с приятеля ми, но стискам палци и силно се надявам това скоро да се случи. Зависи дали ще ни се отдаде възможност и как ще се развият нещата.
Осъзнавам, че няма да е лесно, знам, че ще се скарваме за глупости понякога, но съм готова на всички компромиси, за да потръгне. Оттам нататък ще е по-лесно щом веднъж преодолеем началото.

[AliceSw]

^това не е баш така....възможно е в началото да потръгне и с времето да стане страшно, защото в началото още както се изразиха по-горе, ще се спуквате от секс, ще се държите все пак максимално прилично в името на общото щастие...проблемът идва, когато мине началната тръпка от съвместното съжителство, или някой не отпусне дотам, че да се запусне/ спре да обръща внимание на другия/ започне да го има за даденост...

а никой не видях да е споделил, май най-чаровната част за мене...всъщност не знам и как да го нарека "физическото привикване" към един човек...смисъл свикването и приспособяването на елементарните движения и навици на другия в ежедневието...много ми е харесвало винаги, има нещо безумно яко, когато се получават такива моменти в 1 двойка...

[XTREMEFREERIDE]

а никой не видях да е споделил, май най-чаровната част за мене...всъщност не знам и как да го нарека "физическото привикване" към един човек...смисъл свикването и приспособяването на елементарните движения и навици на другия в ежедневието...много ми е харесвало винаги, има нещо безумно яко, когато се получават такива моменти в 1 двойка...

Когато се получи това, на мен лично ми става най-приятно от факта, че усещам нещата между двама ни ааадски естествени вече. Сякаш не можеш да живееш по друг начин и изобщо не го правиш на въпрос. Ние вече знаем кой какво да вземе да сгъва като оправяме леглото, готвим в тотална хармония и още някакви такива малки нещица, които като се балансират между двамата са супер привлекателни - искаш да си ги имаш винаги.

sneering, изобщо не съм съгласна с мнението ти. По никакъв начин не ми е ограничаващо. Но явно си е до човек, знам ли...

[anonymous708973]

Женска работа е за мен. Мъжът с парцал в ръка... Просто няма да е моят мъж. Но пак пояснявам, това не значи той да си клати краката, да не прибира нищо след себе си, а аз да му вървя след гъза и да слугувам едва ли не. А честно и нечестно не мисля, че са думи, които трябва да присъстват в отношенията с партньора ми. Моите изисквания не са ниски, напразно не се раздавам.

И аз съм израснала в семейство, където майката дълги години е била домакиня, но пък съм научена, че мъжът не трябва да се скатава. Просто не го виждам това изгърбване с домакинска работа след ден в унито/на работа.
Като го видя с парцала, най-много да го набутам в леглото след това :д

AliceSw, наистина е много готинко това. На нас не ни се случва суперчесто, но пък не е като да не става. Веднъж стоим на дивана и двамата абсолютно едновременно си качихме външния крак на масата (аз левия, защото седях отляво; обяснявам като идиот); един път някви деца се гониха и двамата в един глас: "оф, пети клас" :д Често се случва да каже нещо, което точно в момента съм си мислела... яко е

[marin4itu]

Много готина тема!
Аз живея с приятеля ми година и половина вече. Ние водихме връзка от разстояние и се виждахме всяка събота и неделя и тези 2 дни отделяхме изцяло един на друг. Първите ни проблеми със съжителството почнаха именно заради това, че вече сме си всеки ден заедно и имаме нужда да си отделяме време на нашите си неща (той да седне на компютъра, пък аз да се отдам на себе си, например маникюр, почистване на вежди..) или на приятелите.
Проблем с битовизмите чак толкова не сме имали, защото преди да се нанеса при него, той живееше сам. Не са му чужди нито пускането на пералня, нито миенето на чинии, просто се нуждае от малък подтик понякога. Проблемът беше, че неговите разбирания бяха, че в деня, в който е на работа, има нужда после да си почива. Това ме дразнеше, седнах и му обясних, че щом аз мога като се прибера от работа да се хвана да готвя примерно, значи и той може да свърши нещо. Вече нямаме проблем и относно това.
Имаме си и моментите, когато мислим еднакво. Много е сладко. Пресен пример от тази сутрин. Будя го сутрин за работа (той има навика аларми да не признава) и след третото ръчкане става. Обаче днес е малко по-хладно и ме знае, че след като стане, завита само с един чаршаф ще ми е студено. И тъкмо през сън си мисля да му кажа да ми сложи едно одеало и в същия момент усещам как го прави. Стана ми много хубаво.

[urlittlelady]

а никой не видях да е споделил, май най-чаровната част за мене...всъщност не знам и как да го нарека "физическото привикване" към един човек...смисъл свикването и приспособяването на елементарните движения и навици на другия в ежедневието...много ми е харесвало винаги, има нещо безумно яко, когато се получават такива моменти в 1 двойка...

това е напълно редовно при нас! независимо дали живеем заедно или не винаги имаме такива моменти... то някак си все едно си идва отвътре едно такова непринудено... страшно е просто... така го чувствам като още по-голяма част от мен.. абе не мога да го опиша

[kalpazanka]

Не знам защо си мислите, че това, както и децата са нещо, което спира нормалното ви съществуване и губите голям процент от живота си.

Пренареждаш си приоритетите и вече няма Аз на първо място, а там вече е Детето. Таткото си гони плановете, но ти си по майчинство задължително една година. А ако нямаш и един ден трудов стаж, не знам как ще връзваш двата края с 35 лева детски и 100 лева социално майчинство. Ти ще влизаш с детето в болница, ако се наложи. Ти ще взимаш болничен, за да го гледаш. Татето може да си хване топките под мишница и да отиде да пие бира по мъжки, но ти ще излизаш с количката на кафе с приятелки.
В случай на развод /щото нищо сигурно няма в тоя свят/ детето остава при майката. Единствената грижа на бащата са 70-те лева месечна издръжка. Как ще разпределиш тая колосална сума пари, ти си решаваш /не че ти го пожелавам, като пиша "ти" /.


На мен ми тежи вече домакинстването. Не знам занапред как ще смогвам, ако бачкам на три места и се прибера смазана, а тепърва трябва да хващам гъбата и Доместос-а. А тогава ще дойдат и децата, и домашните... Сега едни паяжини не мога да го накарам да обере или да измие терасите, та сигурно занапред ще хвърчи перушина. Да не говорим, че не знае в какво съотношение се разреждат препаратите за миене на пода...

Най-добре е при мама и тате. Имаше и виц на тая тема:

Събуждам се сутринта и чакам мама да ми направи закуска. В един момент се сещам, че мама съм аз.

[bloodyF]

Само дето ученето не идва от половинката, а от семейството.

Ако майка му е чистила, готвила, прала сама цял живот, а мъж и баща му са седяли и са гледали мач, пиейки бира, как да го отучиш от тия навици?! Трудно е.


Пири, успех ви желая, стискам палци всичко да е наред.
Аз не съм живяла с различен човек от майка ми или баща ми , но по принцип мисля, че ще го застрелям по някое време, ако се преместим заедно. Свикнал е да помага , но когато е in the mood. Иначе не.
Но по принцип и аз имам такива планове за съжителство, но ще изчакам да видя в кой от унитата ще ме приемат (евентуално) и тогава да говоря с него, на тоя етап не го смятам за необходимо.

[~TrueLove~]

При мен е малко по-сложно, защото с приятеля ми сме от различни градове и всичко е по-различно. За наше щастие тази година завърших 12 клас и след 1 2 месеца ще се преместя в неговия град и най-накрая след 5 години връзка от разстояние ще живеем заедно и ще работим заедно. От толкова време чакаме да се случи тази огромна промяна в живота ни, нямаме търпение всичко ни изглежда като сън, толкова прекрасно и вълнуващо.

Вие живеете ли с половинката си? - Не

Ако в момента не сте в такова положение - някога били ли сте? Да много искам!

Имате ли желание да живеете с някого? Много скоро ще бъдеме заедно с приятеля ми.

Как си представяте/какъв ви е начинът на живот? Представям си как всяка вечер лягаме заедно гушнати, докато заспим и всяка сутрин първото нещо което виждам е неговото красиво лице, което мога да го гледам с часове. Тихичко ще стана без да го събудя и ще му направя закуска например палачинки във формата на сърце и ще го събудя със целувка по бузката После ще си правиме дълги съботни разходки.

[anonymous708973]

Осъзнаваш колко ужасно наивна си, нали?

[Chacho]

При мен е малко по-сложно, защото с приятеля ми сме от различни градове и всичко е по-различно. За наше щастие тази година завърших 12 клас и след 1 2 месеца ще се преместя в неговия град и най-накрая след 5 години връзка от разстояние ще живеем заедно и ще работим заедно. От толкова време чакаме да се случи тази огромна промяна в живота ни, нямаме търпение всичко ни изглежда като сън, толкова прекрасно и вълнуващо.

Вие живеете ли с половинката си? - Не

Ако в момента не сте в такова положение - някога били ли сте? Да много искам!

Имате ли желание да живеете с някого? Много скоро ще бъдеме заедно с приятеля ми.

Как си представяте/какъв ви е начинът на живот? Представям си как всяка вечер лягаме заедно гушнати, докато заспим и всяка сутрин първото нещо което виждам е неговото красиво лице, което мога да го гледам с часове. Тихичко ще стана без да го събудя и ще му направя закуска например палачинки във формата на сърце и ще го събудя със целувка по бузката После ще си правиме дълги съботни разходки.

Докато не разбереш, че момчетата просто искаме да попръдваме под завивката и цялата идилия се вмирисва.

[DisappointedDreamer]

^

(защо ли ми звучи като брат ми.....)

едит: палачинките може да са и във формата на пеперудки и цветя; събуди го с нещо по-така хах.

[girlwithblueeyes]

След време като заживее с приятелят си друга песен ще пее .

[klimatronik]

съседите ще полудеят от нашето ММА представление в спалнята

[XTREMEFREERIDE]

Боже, едно време и аз бях толкова литнала в небето... То и сега съм, ама по малко по-различен начин. *кхъм,кхъм*

съседите ще полудеят от нашето ММА представление в спалнята

Ей това е отговор!

[sladkalady]

С приятеля ми сме заедно от 3 години и половина,а живеем заедно от година и половина.В началото на съжителството ни,постоянно се карахме за дребни работи.Аз бях постоянно намръщена ,защото всеки ден след лекции трябваше да готвя.Прибирах се изморена от лекции и влизайки вкъщи гледам-той пред компютъра...Направоо ми идеше да го убия
Постоянно му правех забележки,оплаквах се ,че аз върша всичко,а той ми отвръщаше,че издребнявам.
Сега нещата са наистина много добре.Помага ми в готвенето,дори понякога той сам готви нещо.Помага ми в чистенето,мие чинии ,пуска прахосмукачка и в това не вижда нищо срамно.Просто и двамата осъзнаваме ,че трябва да си помагаме във всичко,дори и когато става въпрос за ежедневните битови проблеми.