
Първоначално написано от
PinkPan7her
Аурис, как да ме е жал за нещо, като не знам, че съм го направила?! Мисли малко.
Оня горе, гледай сега. Ако съм в гората и трябва да се оцелява, ще направя необходимото, но ловът е ХОБИ, не оцеляване. За мен човек, на когото хобито му е да преследва и отстрелва животни, е пълен простак и не искам дори да го познавам. Мъжете, мърльо, не се делят на два вида - тип ловец мъжкар и путяк. Аз съм карала бивше гадже да сваля котка от дърво, щото си мислех, че не може да слезе. За мен това е мъж - силен, но състрадателен и готов да помогне. Не да се въоръжи с ен на брой патрони, с кучета и компания и да излезе срещу беззащитното животно ЗА КЕФ.
И да, страх ме е от диви животни - глигани, да речем. Е, и?! Трябва да ме е срам от това ли, какво?