Не бих се разделила с човека до мен, само защото родителите ми не го одобряват или имат някакви притеснения. Аз съм с този човек - не те. Дори изборът да е бил грешен, трябва да се попаря, за да си извадя поука, докато ако ги послушам няма да разбера живота, колкото и странно да звучи това в момента.

Като е решил - прав му път.
С тая си постъпка ще ми докаже, че не е държал на мен и е бил готов да се откаже при първата трудност.

Инак, държа ги настрана, поне докато връзката не стане сериозна във всякакъв аспект и докато не сметна, че вече е време да се запознаят. В противен случай дори не им казвам дали си имам приятел или не.