Цитирай Първоначално написано от UniCoWN Виж мнението
Бихте ли се разделили с приятеля/приятелката си ако родителите му/й не ви харесват/одобряват?Не. Колкото грешно и тъпо да звучи, никога не съм оставяла никой друг да преценява каквото и да е вместо мен. Още по-малко пък родителите ми. Казвам още по-малко тъй като смятам, че от обич и загриженост поне моята майка търси и под вола теле.
Как бихте реагирали, ако той/тя поиска да се разделите, защото вашите родители не го/я харесват? Ми щом се влияе от мнението на хората повече отколкото държи на мен - значи правилно иска да се разделим. Разбира се, че ше удара малко агитация как не е прав, но за такъв човек не бих се престарала особено. Вярно, че е тегаво наще да не го харесват, но не смятам, че ще излиза с тях или пък живее. Там както стоят нещата.

Изобщо, как гледате на тези неща, държите ли родителите на разстояние или нямате нищо против да седнете да си поговорите примерно? Не говоря с майка ми за гаджетата ми и никога не съм го правила. Давам основна информация, запознавам го с нея и толкова. По-скоро на разстояние я държа от мойте си неща.

Бихте ли загърбили отношенията с родителите си защото не харесват половинката ви, или ще ги послушате и ще се разделите? Нито едно от двете. Компромис винаги може да има, колкото и да е трудно. Може да се попека известно време между двете страни, но не бих се обърнала нито срещу приятеля ми, нито срещу нашите. Всичко е до желанието.

Бихте ли се отдръпнали сами, ако техните открито не ви одобряват? В началото на връзката ни бях пред такова решение, но определено си бях виновна и осъзнавах, че мнението им е доста... основателно. Все пак не го направих, просто се опитах да създам друго впечатление... по-добро. В момента техните са ми като втори родители.

П.С. В отговорите уточнявайте сериозността на връзката си, за да добиваме по-ясна представа. Ми... години. Нз как по друг начин да дефинирам сериозно. Бая сериозно си е.
.