Напоследък с мен се случиха неща, които много допринесоха за психическия ми срив. Много скъпо за мен същество - моят котарак изчезна, дядо ми е с тежка диагноза, много ми повлияха и семейните проблеми, липсата на време и борбата за висок успех в училище. Винаги съм се мислела за силна, сякаш никога не бих могла да изпадна в депресия, но ето, че стана. От ден на ден ставам все по-отчаяна и тъжна. Чувствам се сякаш пропадам в пропаст. Болката от миналото, тъгата от хубавите спомени, отвращението от отвратителното държание на хората (било то в градския транспорт, класа ми или някъде другаде), липсата на щастие и удовлетворение.. сякаш мъчително всеки ден малко по малко убиват нещо в мен. А най-много страдам, защото заради всички отрицателни емоции толкова се изнервям и затварям в себе си, че нямам желание да говоря с никого и често се държа грубо със най-близките си. Мога да се закълна, че не искам да ги наранявам, но просто чернилката вселила се в мен и прибързаните ми озъбвания излизат без да желая и да мога да се контролирам. Не съм от хората, които обичат да се оплакват, но наистина се чувствам като в дълбок трап.
Моля някой изпадал в моето състояние или който може да ми помогне с даден съвет, каквото и да е... ще съм безкрайно благодарна. // Колкото до хората, които ще ме обидят или нападнат, не се нуждая от техните коментари.
Мдааа, напоследък и аз съм така-нищо не ми се прави и не виждам смисъл в нищо, едно никакво ми е. Съжалявам, но и аз не знам как да ти помогна... Ако знаех...
Whitenigger.. я вземи да се научиш да пишеш преди да си даваш тъпите мнения. И се гръмни ти най-добре, защото такива безлични същества като теб не заслужават живот. // ALetterFromTheSky - Благодаря за коментара ти
Гледах по ТВ, че е от рязката промяна на времето. Много приятели се оплакват от депресия, а и аз не си е обяснявам по друг начин.
Има и хапчета за тая работа. Но по-добре 1-во на психолог. В Америка това е много често явление и за това хората си имат лични психотерапевти!
Нищо общо с въпроса, но от кой град си? А за проблема ти, депресията е нормално нещо, но не и ако е продължително. Него мисли освен ако не се отнася за твой личен проблем като оценките. Освен спорта ти давам и съвет да се запишеш на нещо като танци, музика, рисуване, нещо което ще ти запълни деня. Другият вариант е да се измаляш физически и да нямаш възможността да мислиш за проблеми.
Прави нещо, което ти е приятно и интересно, сети се за нещо такова. Ще те увлече и ще се измъкнеш неусетно от това състояние.Рисувай, пиши текстове за песни, каквото ти дойде на ума, спорт ако ти харесва.Достави си удоволствие с нещо , което ти харесва. Намери някого, с когото да правите нещо заедно.
Много е добре да потърсиш психолог, ще ти помогне бързо да го преодолееш.Успех!
Аз бях в твоето състояние.Решението е рпавилно храненен за да балансираш химичните елементи в мозъка,спорт задължително за отделянето на серотонин (хормонът на щастието),може да вземеш неолексан продава се без рецепта,натурален продукт е (чист серотонин,няма никви странични ефекти),аз бях доволен от него.И в никакъв случай не се поддавай на наркотици или алколол че правят нещата много по зле.Успех.
Когато ти се случи нещо лошо,всичко спира да добива смисъл за теб. Фокусираш се само върху него,нормално е. Опитай се да излизаш повече с приятели или да правиш нещо,което обичаш,за да ти отвлича вниманието и да не мислиш за лошите неща. Тепърва ти предстоят само хубави. След всяка буря изгрява слънце,нали така?