Казах му, че ми е мъчно, че щом го отрязах да не правим секс сутринта, той веднага спря да ми говори, сякаш само за това съм му нужна. Казах му,че ми е обидно как другите момичета, когато започнат да викат,плачат и да се ядосват, приятелите им ги успокояват, а когато аз плача и се ядосвам съм наричана филмарка, истеричка и лигаво детенце. Казах му,че съм жена и имам нужда от комплименти, нежност и от истински мъж до себе си,а не от едно дете, което обижда. А да не говорим,че се засмя при думите,че понякога жената иска да и отварят вратата. Общо взето, когато му казах,че приятеля му ме е излъгал, че незнае къде е, той отговори: "Ти си луда да се сърдиш,че са те излъгали, той те излъга, защото когато разбрахме,че звъниш ти, аз направих крива физиономия." Когато му изброих всички неща, които ме нараняват, вместо да се постарае да ги промени, той ми каза : "Щом не те устройвам, пътя... намери си по-добър"